Кюстенджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Констанца)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Кюстенджа. За града в Германия вижте Констанц.

Координати: 44.1833° с.ш. 28.6500° и.д.

Кюстенджа
Constanţa

Старото казино край Морска гара, символ на града.
Старото казино край Морска гара, символ на града.

Местоположение
Кюстенджа (Румъния)
Red pog.png
Кюстенджа
Кюстенджа на картата на Румъния
Данни
Държава Флаг на Румъния Румъния
Окръг Кюстенджа
Население 310 471 (към 2002)
Надморска височина 28 м
Пощенски код 900000
Телефонен код 02 41

Герб на Кюстенджа

Кюстенджа или Констанца (на румънски: Constanţa, Констанца; на турски: Köstence, Кьостендже) е град пристанище на Черно море и административен център на окръг Кюстенджа, Румъния.

Съдържание

[редактиране] Географско разположение

Градът се намира в източната част на страната, заобиколен от добруджанската равнина и Черно море. Той обхваща 1 121,66 km² плюс 6 линейни километра плаж и е най-голямото пристанище на Румъния на Черно море със своите 3 182 ha (суша и акватория). Летището на града е в близкото селище Българи прекръстено днес на Михаил Когълничану.

[редактиране] Исторически данни

Музеят в Кюстенджа.

Кюстенджа е основана при гръцката колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от Милет през вековете 7 пр.н.е.5 пр.н.е. под името Томис. Селището придобива статут на полис едва през 4 пр.н.е.. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — даки, скити и келти), което води до разцвет на Томис през 3 пр.н.е.. През 1 век регионът е завладян от Римската империя, а в периода 817 г. тук живее и умира в изгнание римският поет Овидий (Publius Ovidius Naso). Градът устоява на варварските нашествия през 3 век и 4 век и става център на провинция Малка Скития (Scythia Minor).

По време на Византийската империя Томис става важен християнски център, като разпространението на православието в региона се приписва на Свети апостол Андрей. Смята се, че именно в този период градът получава името Констанца, дадено му от император Константин I Велики (274-337) в чест на сестра му Констанция.

С идването на прабългарите на Балканите регионът става неразделна част от Първата и Втората българска държава. От 15 до края на 19 век Кюстенджа е под Османско управление. Още с учредяването на Българската екзархия градът е част от нея.

Българската църква и училище в Кюстенджа, началото на 20 век.

След Руско турската освободителна война (18771878), въпреки че е част от Българската екзархия, както Санстефанският договор, така и конгресът в Берлин дават Северна Добруджа (включително и Кюстенджа) на Румъния. В 1889 e построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). В 1940 г. българските надписи по иконите и стенописите в църквата са заличени, запазен е строителният български надпис на училището собствеността на което днес е възстановена на българската организация “Единство”.[източник?]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кюстенджа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През първата световна война на 22 октомври 1916 Кюстенджа е освободена. В града влизат шест роти, командвани от полковник Табаков, комадир на 4-та конна бригада.[източник?] Букурещкият мирен договор и Берлинският протокол от 1918 година връщат Кюстенджа и цяла Добруджа на България. Ньойският договор предава Добруджа на Румъния в ноември 1919 г.

В този период румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с румънци от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от българи, турци и татари.[2].

През 1940 година, договорът, наложен от Германия в Крайова, принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от Кюстенджа, са разменени за румънските колонисти от Южна.

След изграждането на моста при Черна вода през 1890 - 1895 година, се полагат основите на Румънската плавателна служба и се открива линия до Истанбул.

През 1910 година населението наброява 12 725 души, само половината от които са румънци, а останалите са турци, българи, евреи, арменци и гърци. Последното преброяване показва, че в Кюстенджа живеят над 300 000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

В днешно време градът е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.

[редактиране] Личности

Родени в Кюстенджа
Починали в Кюстенджа

[редактиране] Международни отношения

[редактиране] Консулства

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Спортни отбори

[редактиране] Бележки

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  2. Научна експедиция в Добруджа 1917
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 426.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 133.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Литература

  • Livia Buzoianu and Maria Barbulescu, "Tomis," in Dimitrios V. Grammenos and Elias K. Petropoulos (eds), Ancient Greek Colonies in the Black Sea, Vol. 1 (Oxford, Archaeopress, 2001) (BAR International Series; 1675 (1-2)), 287-336.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици