Констанца Аргагонска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констанца от Арагóн
Корона на Констанца от Арагóн в катедралната ризница Палермо.

Констанца Арагóнска (на испански: Constanza de Aragón y Castilla, * 1179/1184, † 23 юни 1222 в Катания) е в първия си брак кралица на Унгария (1196–1204), във втория си брак кралица на Сицилия, и от 1212 г. германска кралица (1212–1222); тя е коронована с нейния съпруг Фридрих II, на когото е първата съпруга, през 1220 г. в Рим за императрица на Свещената Римска империя (1220– 1222).

Тя е най-голямата дъщеря на Алфонсо II Арагонски (1157–1196), крал на Арагóн, граф на Барселона и на Санча Кастилска (1154-1208), дъщеря на кастилския крал Алфонсо VII и полската княгиня Рикса.

За пръв път тя се омъжва ок. 1199 г., чрез съдействието на Инокентий III, за крал Имре от Унгария (1174–1204) от род Арпади. С него тя има син:

  • Ласло (* 1199 или 1201, † 7 май 1205), коронован от пр. 1204 г. за крал на Унгария, но умира още през 1205 г.

След смъртта на съпруга ѝ през 1204 г. тя и син ѝ се спасяват при австрийския херцог Леополд VI.

Към края на 1204 г. се разваля годежа на Фридрих II (1194–1250) от династията Хоенщауфен с нейната по-малка сестра Санча (1186–1242). Договорът между Фридрих II и Констанца се сключва през 1208 г. Бракът ѝ с Фридрих II се сключва на 5/15 юли 1209 г. в Месина, преди той да е коронован за римско-немски крал през 1212 г. Фридрих е на 15 години, Констанца на 25.

От 1212 до 1216 г. Констанца е регентка в Сицилия, след това отива при съпруга си в Германия.

Констанца Аргагонска и Фридрих II имат един син:

Констанца Аргагонска е погребана в катедралата на Палермо. Фридрих поставя своята корона в нейния гроб.

Източници[редактиране | edit source]

  • Norbert Kamp: Costanza d'Aragona, imperatrice, regina d'Ungheria e di Sicilia. In: Alberto M. Ghisalberti (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 30 (Cosattini–Crispolto), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1984 (ит.).
  • Uwe A. Oster: Die Frauen Kaiser Friedrichs II. Piper Verlag, München 2008.
  • Ingo Runde: Konstanze von Aragón. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von Amalie Fößel, Pustet, Regensburg 2011, S. 232–248.

Външни препратки[редактиране | edit source]