Констанций III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констанций III
Император на Западната Римска империя
Solidus Constantius III-RIC 1325.jpg
Лични данни
Пълно име Флавий Констанций
Роден Ниш, Сърбия
Починал 2 септември 421
Равена, Италия
Предшественик Хонорий
Наследник Йоан
Семейство
Брак Гала Плацидия
Констанций III в Общомедия

Флавий Констанций (Flavius Constantius III.; * в Naissus (днес Ниш); † 2 септември 421 в Равена), magister militum, e (съ)император на Западната римска империя.

Обявен е за съимператор от Хонорий. Той е успешен военачалник който потушил повечето бунтове срещу Хонорий и възстановил част от изгубените римски владения в Галия и Испания. Получил длъжността на главнокомандващ (magister militum), както и патрициански сан, като вероятно упражнявал голямо влияние върху императора, който го провъзгласил за съ-владетел през 421 и го оженил за сестра си Гала Плацидия. Императорът на изток, Теодосий II се обявил против избора на Констанций и това щяло да доведе до гражданска война, ако не била неочакваната смърт на Констанций само 7 месеца по-късно.

Констанций и Гала Плацидия се женят на 1 януари 417 г. в Равена. Te имат две деца, Хонория и Валентиниан III. Хонорий провъзглася Флавий Констанций на 8 февруари 421 г. за Август и съ-регент (Констанций III) и Гала Плацидия за Августа. Така синът им Валентиниан става наследник на трона. Но на 2 септември 421 г. Констанций умира от плеврит.

Издигането на Констанций от водач на заслабващата западноримска армия до влиятелната личност и накрая дори до императорски ранг влияе на по-късните генерали, имена като Аеций и Рицимер, макар че Стилихон е бил вече много влиятелен - при което Констанций се отличава от Рицимер и Стилихон с това, че е римлянин (може да стане император). Не малко изследователи са на мнение, че само ранната смърт на Констанций пречи на трайната стабилизация на Рим.

Литература[редактиране | edit source]

Consular diptych Констанций III 417 г., Халберстадт катедрала
  • Werner Lütkenhaus: Constantius III. Studien zu seiner Tätigkeit und Stellung im Westreich 411–421. Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2873-8.
  • Otto Seeck: Constantius 9). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1099–1102.

Страници[редактиране | edit source]

  • Констанций III от Hugh Elton: Fachwissenschaftliche Kurzbiografie (английски) от De Imperatoribus Romanis (вкл. литература).