Конституционен съд на България
Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с българската конституция от 1991 г.
Съдържание |
История [редактиране]
При първата - Търновската конституция на България, такъв орган не е съществувал никъде в Европа, а при втората и третата (т. нар. „Димитровска конституция“ и „Живкова конституция“) правото да следи съобразяването на законите с конституцията е възложено на самото Народно събрание, приемащо законите. При приемането на Конституцията на Република България, подобно на конституционния съд в други демократични държави, се предвижда независим орган, който да се изказва по такива въпроси. Конституционния съд на България взима първите си две решения до края на 1991 г.
Функции [редактиране]
Съгласно чл. 149-152 от Конституцията неговите функции са следните:
На първо място КС дава задължителни тълкувания на Конституцията. Това означава, че при едно такова тълкувание, последното става неделима част от текста на Конституцията, т.е. става задължително за всички субекти на правото.
На второ място КС се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Иначе казано КС може да обяви един акт на НС и Президента на РБ за противиконституционен с което да премахне юридическата им сила. Това обаче не означава ,че КС може да ОТМЕНЯ закони или каквито и да били други актове. Последните се считат за "кухи структури" в българската правна система докато компетентния за това орган не ги отмени.
Следващата функция на КС е описана в чл. 149 , ал. 1, т. 3, който гласи: "... решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи". На практика това означава, че КС е единствения орган който може да решава спорове за компетенция, възникнали на най-висше управленско ниво.
Четвъртата функция на КС се оказа много важна с оглед членството на България в ЕС. Тя се съдържа в нормата на чл. 149, ал. 1, т. 4, който гласи: "... произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна". С други думи КС е единственият орган, който може да даде определение дали един международен договор, по който България е страна, може да стане част от българската правна система или не. Важен елемент от това определение е разпоредбата "преди ратификация", което ще рече, че за да даде КС такова определение, международният договор НЕ ТРЯБВА ДА Е ВЛЯЗЪЛ В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
На следващо място КС се произнася по конституционосъобразноста на политически партии и сдружения (чл. 149, ал. 1, т. 5). Този норма кореспондира с императивната норма на чл. 44, ал. 2, която изрично забранява: "Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие." От тази гледна точка КС е единственият компетентен орган, който може да определи дали една политическа партия или организация отговаря на определението на нормата в чл. 44, ал. 2 и ако не отговаря, да забрани дейността и. Решението на КС е необжалваемо.
Следващите 2 функции на КС са за установяване законността на избора на президент и вицепредзидент и народни представители (съответно чл. 149, ал. 1 , т. 6 и т. 7). Последната функция на КС се съдържа в чл. 149, ал. 1, т. 8, с която на КС се дават правомощията да разглежда обвинения, повдигнати от НС на президента и вицепрезидента. Обвиненията могат да бъдат повдигнати само за едно престъпление - държавна измяна (виж Закона за Конституционния съд).
Ал. 2 на чл. 149 дава възможност на НС да допълни правата или задълженията, съответно да премахва такива със закон. Досега няма такъв прецедент.
Състав [редактиране]
Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено.[1]
Председатели [редактиране]
| № | Председател | Портрет | Мандат | Статут | |
|---|---|---|---|---|---|
| Дати | Дни | ||||
| 1 | Асен Димитров Манов (1) | 3 октомври 1991 – 18 октомври 1994 | първи мандат | ||
| Асен Димитров Манов (2) | 18 октомври 1994 – 14 октомври 1997 | втори мандат | |||
| 2 | Живко Стоянов Сталев | 14 октомври 1997 – 19 октомври 2000 | първи мандат | ||
| 3 | Христо Веселинов Данов | 19 октомври 2000 – 17 февруари 2003 | първи мандат | ||
| 4 | Неделчо Крумов Беронов (1) |  |
17 февруари 2003 – 28 февруари 2003 | временен | |
| 5 | Румен Петров Янков (1) | 28 февруари 2003 – 28 октомври 2003 | временен | ||
| Неделчо Крумов Беронов (2) | |
28 октомври 2003 – 3 октомври 2006 | първи мандат | ||
| 6 | Васил Стоянов Гоцев | 3 октомври 2006 – 8 ноември 2006 | временен | ||
| Румен Петров Янков (2) | 8 ноември 2006 – 9 октомври 2009 | първи мандат | |||
| 7 | Евгени Петров Танчев | 16 ноември 2009 – | първи мандат | ||
| 8 | Димитър Великов Токушев | 4 март 2013 – | първи мандат | ||
|}
Източници [редактиране]
- ↑ Александров, Петър. Гузна правна акробатика // Сега 14.9.2006
Ташев, Р. Обща теория на правото
