Конституция на Народна република България (1947)
Конституцията на Народна република България, известна още като Димитровска конституция е приета на 4 декември 1947 от 6-то Велико народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на НРБ за периода 6 декември 1947-18 май 1971 г.
Свикването на Велико Народно събрание, което да промени формата на държавно управление и внесе промени в Търновската конституция е стратегическа задача обявена с Програмата на Отечествения фронт от 1942 г.. След 9 септември 1944 г. по външно и вътрешно политически причини се приема възстановяване пълноценното действие на Търновската конституция. Запазва се монархическия институт чрез Регентски съвет. След края на Втората световна война 26 Обикновено Народно събрание след решение на НС на ОФ от 22 юни 1946 г. гласува Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и свикване на Велико народно събрание. Референдума има положителен резултат и на 4 декември 1946 г. е публикуван проект на ОФ за нова конституция. Избрано е 6 Велико народно събрание което да обсъди и приеме новата конституция. Абсолютно мнозинство в 6 Велико народно събрание има БРП (к). [1]
6 Велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 народни представител. Разделена е на четири подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е гласуван на първо четене с 302 гласа „за“ от присъстващите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проекта е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ е конституцията приета на трето четене. Влиза в сила с публикуването и в Държавен вестник на 6 декември 1947 г.[2]
Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното Народно събрание, което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е Президиума на Народното събрание. Министерския съвете изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в околии и окръзи. Осъществява от се от изборни Народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с Върховен съд.[3]
