Конструктор (обектно-ореинтирано програмиране)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В обектно-ориентираното програмиране конструкторът е блок от инструкции, който се изпълнява за инициализация на един обект при неговото създаване. Практически конструкторът може да извършва всякакъв вид действия, но ако не друго, то е поне признак за много лош стил на програмиране да се изполва за действия, които не засягат пряко създавания обект, тъй като това може да доведе до неочаквани грешки, особено в големи програми. В езика за програмиране C++ конструкторът се представя като член-функция на един обект, носеща същото име като него. Тя и деструкторът са единствените типове дефиниции на функции, за които не се дефинира тип на връщания резултат. В тази статия примерите са дадени на този език.

Елементарна дефиниция на обект с конструктор[редактиране | edit source]

#include <iostream>
using namespace std;
class x {
   int id;
public:
   x(); //Прототип на конструктора
   void hey(); 
} y; 
 
x::x() //Дефиниция на конструктора
{
   id = 1;
}
 
void x::hey() 
{
   cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl;
}
 
int main()
{
   y.hey();
}

Това ще изпише:

This is object 1 speaking!

При инициализацията на обект y на id се задава стойност 1. При извикването на функцията y.hey() на екрана се изписва съдържанието на id оградено от низовете "This is object " и " speaking!".

Конструктори с аргументи[редактиране | edit source]

Функцията-конструктор може да приеме аргументи, като така всеки обект може да бъде инициализиран с индивидуални стойности:

#include <iostream>
using namespace std;
class x {
   int id;
public:
   x(int ident);
   void hey();
} y(1), z(2);
 
x::x(int ident)
{
   id = ident;
}
 
void x::hey()
{
   cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl;
}
 
int main()
{
   y.hey();
   z.hey();
}

Това ще изпише:

This is object 1 speaking!

This is object 2 speaking!

Тази програма съдържа два обекта от клас x - y и z. Конструкторът приема стойност 1 при първия, и стойност 2 при втория, което записва в променливата id на y стойност 1, а в променливата id на z - 2.

Деструктор[редактиране | edit source]

Деструкторът на практика е точно обратното на конструктора. Това е блок от конструкции, който се изпълнява при унищожаването на един обект (това най-често се случва, когато един обект напусне областта си на видимост - например ако е локален за някоя функция, той ще напусне областта си на видимост, когато тя приключи своето изпълнение).

В C++ той се дефинира по същия начин като конструктора, но бива предхождан от оператора за инвертиране - ~.

#include <iostream>
using namespace std;
class x {
   int id;
public:
   x();
   ~x(); //Прототип на деструктора
} y; 
 
x::x()
{
   cout << "Constructing y." << endl;
}
 
x::~x()
{
   cout << "Destructing y." << endl;
}
 
int main()
{
   cout << "This is the main() function speaking!" << endl;
}

Това изписва:

Constructing y.

This is the main() function speaking!

Destructing y.

Потенциални грешки при използването на конструктори и деструктори[редактиране | edit source]

Често приложение на конструкторите и деструкторите е да се използват за съответно динамично заделяне и освобождаване на памет. Трябва да се внимава, тъй като може да се получат случаи, в които всеки обект от един клас да се опита да освободи едно и също пространство в паметта и респективно после да я освободи. Друг пример е при връщането на обект като резултат от функция: създава се едно междинно копие на връщания обект, което не изпълнява конструктора на класа си, защото той вече е изпълнен за обекта, който се копира - т.е. копието е от настоящия момент. След връщането на този обект обаче ще се задейства деструкторът не само на самия обект, който се връща, но и на междинния. Тогава двата обекта ще се опитат да освободят една и съща заделена памет.

Inline декларации[редактиране | edit source]

Почти винаги конструкторите и деструкторите са малки на размер и почти винаги се дефинират inline. (Това е декларация, при която инструкциите на функцията директно се заместват на всяко място, на което се използва, наподобявайки предпроцесорна директива). Когато вместо прототип директно се дефинира конструкторът/деструкторът, компилаторът (ако изобщо поддържа inline) предполага, че това е inline декларация.

Например първият пример е по-удачно да се напише така (резултатът почти не се различава като обем на програмата или бързодействие, но самото писане и четене на кода е по-лесно):

#include <iostream>
using namespace std;
class x {
   int id;
public:
   x() { id = 1; } //inline декларация на конструктора
   void hey(); 
} y; 
 
void x::hey() 
{
   cout << "This is object " << id << " speaking!" << endl;
}
 
int main()
{
   y.hey();
}

Синтаксис в други езици за програмиране[редактиране | edit source]

PHP[редактиране | edit source]

Във версиите по-стари от PHP 5 името на конструктора съвпада с името на класа както в C++. От версия 5 се използва името __constructor.

class Person
{
   private $name;
 
   function __construct($name)
   {
       $this->name = $name;
   }
 
   function getName()
   {
       return $this->name;
   }
}