Контактна леща
Контактните лещи са второто по разпространение средство за корекция на зрителните смущения, предизвикани от отклонения в очната оптика (далекогледство, късогледство, астигматизъм, в т.ч. кератоконус). Контактните лещи се ползват и с козметични цели - за подчертаване или промяна на цвета на очите (цветни контактни лещи), за защита на очите от лъчения, за улесняване на зарастването на роговични рани и др.
Контактните лещи са кръгли лещи, но много фини и приличащи на люспи, които са изработени с определени от очен лекар-контактолог диаметър и пречупваща сила. Те се определят с положителен или с отрицателен диоптър за коригиране съответно на далекогледство или късогледство. Те се поставят под клепачите на окото и контактуват с него имерсионно - чрез слъзния филм върху роговицата. Според материала на лещата са познати два вида контакни лещи - меки и твърди.
Меки контактни лещи [редактиране]
Имат следните предимства: лесна поносимост, бързо свикване с тях, лесно обслужване. Недостатъците на тези лещи са също няколко: повишен риск от гъбични инфекции, пациентът вижда неособено бистър образ, налага се по-честа подмяна на лещите.
Меките контактни лещи се разделят на три вида според водното си съдържание:
- Ежедневни - с водно съдържание около 38%. Носят се в продължение на 14 - 16 часа, след което се изхвърлят.
- Тридневни - с водно съдържание около 58%. Носят се без сваляне от 3 до 7 дни, след което се изхвърлят.
- Седмични и месечни - с водно съдържание над 72%.
Класическите меки контактни лещи не коригират астигматизъм за разлика от твърдите контактни лещи. За тази цел са създадени т.нар. торични меки лещи за корекция на астигматизъм.
Твърди контактни лещи [редактиране]
Имат предимствата, че са с по-дълъг живот, дават максимално добра корекция на зрението - с ясен, бистър образ и с добре отстранен астигматизъм. При тях не се получават гъбични инфекции, както при носенето на меки лещи. Неудобствата, които могат да предизвикат обаче не са малко: ограничена продължителност на носене - до 14 - 16 часа, лесно изпадане от окото при по-рязко мигване с клепачи или при рязко движение на окото в орбитата му, трудна поносимост - понякога предизвикват дразнене и различни други оплаквания от пациента.
Твърдите контактни лещи се подразделят на следните видове:
- Полиметилметакрилатни - ПММА (пластмасови), с продължителност на носене 8 - 10 часа. Техен недостатък е, че са плътни и не пропускат кислорода до роговицата на окото.
- Газопроницаеми - RGP (Rigid Gas Permeable), с различно съдържание на силикон: например DK 30 (или Ф 30 умбрал), DK 60 или DK 100, съответно с дифузия на кислорода 30, 60 и 100%. Продължителността на носене за лещите DK 100 е максимална, т.е. те са най-добрите твърди контактни лещи. Контактните лещи от силиконов хидрогел имат уникален сферичен оптичен дизайн, благодарение на който коригират както вроденото, така и предизвиканото от външни фактори сферично изкривяване.
Съществуват и други по-специални видове контактни лещи - Rose K лещи, хибридни лещи (с мека периферия и твърд център) и др.
Външни препратки [редактиране]
За повече подробности посетете
