Континентална блокада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наполеон Бонапарт

Континенталната блокада е външна политика на Наполеон I, по време на неговата борба срещу Великобритания и Ирландия през Наполеоновите войни. Икономическата блокада започва на 21 ноември 1806 и трае до 1814 г.

Карта на битката при Трафалгар

Обединеното кралство е важна сила, поддържаща и финансираща съпротивата срещу Франция по времето на Наполеон. Френският император няма ресурсите за опит за нахлуване във Великобритания и за победа над Кралския военноморски флот. Един подобен негов опит завършва неуспешно след загубата в битката при Трафалгар през 1805 г. и Наполеон се обръща към икономическа война. След Индустриалната революция Великобритания се превръща в център на производството в Европа и Наполеон смята, че страната би била уязвима към ембарго на търговията с европейските страни под негов контрол, което би довело до инфлация и големи дългове.

Континенталната блокада представлява в известни граници едно масивно ембарго. През ноември 1806 г., след като вече е завзел или се е съюзил с голяма част от по-големите сили в Европа, Наполеон подписва Берлинския декрет, забранявайки на своите съюзници и подчинени да търгуват с британци. През 1807 г. той усилва своя натиск и в опит напълно да унищожи търговията на Великобритания подписва Миланския декрет.

В крайна сметка ембаргото се проваля. Ефектът му върху търговията на Обединеното кралство е неясен, но се смята за значително по-малък от ефекта върху континенталната част на Европа, въпреки че във Великобритания доставките на храни намаляват, а цените на основните храни се покачват. Всички останали страни от континентална Европа имат нужда от британското производство, а Наполеон поставя вътрешни тарифи, носещи вреда на всички нации, освен на Франция. Ембаргото насърчава британските търговци да агресивно да търсят нови пазари и да контрабандират стоки за континентална Европа. Специално създадените от Наполеон части за тези контрабандисти не успяват да ги спрат особено след като те работят с мълчаливото одобрение на избраните от Бонапарт владетели на Испания, Вестфалия и други германски териториални държави, които получават изключително малко доставки на продоволствие от френските колонии. Великобритания забранява на своите търговски партньори да търгуват с Франция. В отговор на тази забрана и поради редица други причини Конгресът на САЩ приема Закона за ембаргото от 1807 г. Това ембарго допринася за изострените отношения между двете страни и впоследствие води до въоръжен конфликт между Съединените щати и Великобритания във Британско-американската война от 1812 г.

Ембаргото има също ефект над самата Франция. Корабостроенето и търговията на свързаните с него материали като въжета спада, както и много други индустрии, разчитащи на пазарите отвъд океана. Поради малкият износ и последвалата загуба на печалби, много промишлени отрасли фалират и са спрени.

Португалия открито отказва да се присъедини към континенталната блокада. След Тилзитския договор от юли 1807 г. Наполеон се опитва да плени португалската флота и династията Браганза, да завземе португалските пристанища и да прогони британците от португалска земя, но не успява. Крал Жуан VI от Португалия отплава със своята флота към Бразилия с ескорт от Кралския военноморски флот. Португалското население се вдига на бунт срещу френските нашественици, а британска армия под командването на херцог Артър Уелсли се намесва, започвайки Полуостровната война през 1808 г. Наполеон също принуждава испанското кралско семейство да абдикира от трона, който дава на своя брат Жозеф.

Швеция, съюзник на Великобритания в Третата коалиция, отказва да се придържа към френските искания. През февруари 1808 г. Русия прекосява шведската граница и я завладява.

Всъщност континенталната блокада нанася по-големи щети на нациите под властта на Наполеон, отколкото на Обединеното кралство. След всички щети Русия се отказва от ембаргото и през 1812 г. отваря пазарите си с Великобритания.

Вижте също[редактиране | edit source]