Контракултура на 1960-те

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Един от символите на контракултурата, най-напред използван в протестите срещу ядреното въоръжаване, той се превръща в символ на мира и символ на хипи движението

Контракултура на 1960-те години е понятие, свързано преди всичко с културни, но косвено и с политически и социални движения.

Културата на това поколение се оформя от напреженията в американското общество – войната във Виетнам, расовата дискриминация, правата на жените, разчупване на сексуалните норми и опити с халюциногени, както и опитите с ядрено оръжие. Много млади хора от този период предпочитат алтернативен начин на живот и отказват да се подчиняват на общоприетия идеал за Американската мечта. Те искат да избягат от потребителското общество и търсят свобода на изказа, свобода в творческите изяви, не желаят да се подчиняват на авторитети, а искат да развият любовта към природата, музиката и преди всичко да бъдат независими.[1][2]

Политически и социални движения[редактиране | редактиране на кода]

Образът на Че Гевара през 1960-те години се превръща в символ на контракултурата, протеста и бунтовническия дух

Движение за граждански права[редактиране | редактиране на кода]

Походът до Вашингтон

В началото на 60-те години, особено в Юга, все още се шири расизъм и цари неравноправие на цветнокожото население в много отношения. Движението за граждански права с най-известния си представител Мартин Лутър Кинг придобива широки размери, печели популярност и успява да промени някои закони в страната. В периода 1955-1968 г. те организират различни мероприятия между които походи, ненасилствени протести и гражданско неподчинение, които довеждат до сблъсъци между активистите и правителствените сили.

Движение за свобода на изказа[редактиране | редактиране на кода]

Това движение през 1960-те години възниква предимно на територията на университетите, така например през 1964 година в Калифорнийския университет – Бъркли група студенти се обявява против интересите и практиките на ръководството на университета и техните спонсори.[3] В нечувани и невиждани дотогава протести студентите настояват админситрацията да премахне забраната за политическа дейност и да признае правото на студентите свободата на изказ и академичната свобода. Някои от тях започват да събират парични средства за да подпомагат Движението за граждански права.

Антивоенно движение[редактиране | редактиране на кода]

Опозицията на войната във Виетнам започва през 1964 година, отново на територията на някои американски унивеситети. Студентите активисти с техните протести успяват да въвлекат в акциите почти цялата страна. Голям брой книги и песни от тази епоха призовават на борба с конформизма, примирението и установените правила. Около 1968 година е предприет голям поход до Обединените нации в Ню Йорк. След този поход по-голямата част от американците се обявяват против войната.[4] Благодарение на новите технологии, като например телевизията и фотографията, хората могат да се запознаят с истинката картина на войната. Много от гражданите считат, че САЩ няма морално право да участва в тази война. Също така те са отвратени от някои жестокости и опити за прикриване на истината.

Защита на околната среда[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че идеите за опазване на околната среда не са нови, те добиват нов смисъл и се развиват значително през 1950-те, 1960-те и 1970-те години. Фотография и камери са използвани, за да покажат ефекта от използването на различни химични вещаества върху живота на растения, животни и не на последно място човека. Една от задачите на зелените е да не разрешат строителство на територията на природни резервати и обекти от национална значимост. Проблемите на които се обръща внимание са:

  • намаляване на биоразнообразието
  • промяна на климата
  • изтъняване на озонния слой
  • киселинните дъждове
  • заравянето на радиоактивни отпадъци
  • предотвратяване на ядрена зима и други

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Бети Фридан „Женската мистика“ (The Feminine Mystique), публикувана през 1963 година определя малко или много втората вълна на женското движение и променя основно американското общество и много други по света. В тази книга се критикува представата и функцията на жената само като раждаща деца и занимаваща се с домакинство. Книгата е разглеждана като една от тези, оказали най-силно влияние на обществото през 20 век.[5] В нея Фриман изказва мнението, че жените са станали жертва на грешна представа, която изисква от тях да намерят смисъл на живота си само като функция на своите съпрузи и деца. Според нея това заличава самоличността им и ги прави незначителни.[6]

Културни движения[редактиране | редактиране на кода]

Хипи движение[редактиране | редактиране на кода]

Хипитата са наричани още деца на цветята, те установяват нов начин на обличане, експериментират с различни наркотици, които според тях отварят нови врати към ново познание и нови преживявания, и съзадават жива и интересна музика. Те също така организират антивоенни протести, музикалния фестивал Удсток, Лятото на любовта и други. Те също така създават комуни и живеят в уединение далече от градовете.

Сексуална революция[редактиране | редактиране на кода]

През този период започва истинската революция и протест срещу утвърдените сексуалните норми и начин на поведение като цяло. Младото поколение отказва да се подчинява на правилата на тогавашния морал. Тези години са години на студентския протест, психеделиката, дръзката мода и гениалната фотография. По това време се появяват скандалните за времето си минижупи. Заражда се движението на свободната любов (free love) и култа към красотата и цветята.[7] Постоянните спътници на сексуалната революция през 1960-те са рокендрола, хипитата и джинсите.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anderson, Terry H. The Movement and the Sixties. Oxford University Press, 1995. ISBN 0195104579.
  2. Jentri Anders, Beyond Counterculture, Washington State University Press, 1990, ISBN 0-87422-060-2 & ISBN 978-0-87422-060-5
  3. Free Speech Movement Archives Home Page – events from 1964 and beyond // FSM-A. Посетен на 9 юни 2009.
  4. Gallup, Alec и др. The Gallup Poll: Public Opinion 2005. Rowman & Littlefield. ISBN 0742552586. с. 315–318.
  5. Fox, Margalit. Betty Friedan, Who Ignited Cause in 'Feminine Mystique,' Dies at 85'. 5 февруари 2006.
  6. Friedan, Betty. Feminine Mystique. W W Norton & Co Inc, 2001. ISBN 978-0-393-08436-1.
  7. Робърт Силвърбърг Книгата на черепите