Конфуций
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| китайска философия |
|
|---|---|
 |
|
|
Име |
Конфуций |
|
Рождена дата |
|
|
Умира на |
|
|
Школа и традиция |
Основател на конфуцианството |
|
Основни интереси |
Морална философия, социална философия, етика |
|
Основни идеи |
|
|
Влияния от |
|
|
Влияния върху |
множество източни философи |
Конфуций (551 - 479 пр.н.е.) (на китайски 孔夫子, Кун Фудзъ; още известен като Кун(г) фу цзъ, Кун цзъ, Кун Цю, Кун Чжуни) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.
[редактиране] Живот
Традиционно се приема, че Конфуций е роден през 551 пр.н.е.. Това е през Периода на пролетта и есента от китайската история, в зората на движението на Стоте философски школи. Конфуций е роден в град Цюфу, в древното китайско княжество Лу (в наши дни - част от провинция Шандун), в семейството на дребен, обеднял благородник, наскоро избягал от китайската държава Сун.
В Записки на великия историк (史記), съставени четири века след смъртта на Конфуций, се споменава, че той е бил извънбрачен син (野合). Когато се родил, баща му бил на седемдесет години, а майка му - само на осемнайсет. Когато Конфуций бил на три, баща му починал, и майка му го отгледала сама в дълбока бедност. По произход, той бил свързан с увеличаващата се обществена прослойка Ши (士), която се намирала между стария нобилитет и обикновените хора в обществената йерархия.
Казват, че като дете Конфуций обичал да поставя ритуални вази на масата за жертвоприношения. На деветнайсет годишна възраст, то се оженил за младо момиче на име Чи Чуан (亓官), което родило първото му дете, сина му Кон Ли (孔鯉) през следващата година. Конфуций работил като пастир, чиновник и счетоводител. Когато бил на 23, майка му починала и той влязъл в тригодишен официален траур.
Като младеж, той работил като дребен администратор в Лу и се издигнал до поста министър на правосъдието (大司寇), когато навършил петдесет и три. След двугодишна служба на поста, Конфуций го напуснал поради несъгласие с политиката на княза на Лу.
Според Мисли на Конфуций, Лу била просперираща държава именно заради мъдрото управление на Конфуций, но това едва ли е вярно, тъй като той не е заемал високопоставена позиция нито в Лу, нито някъде другаде. Според една легенда, в съседната държава Чи (齊) се притеснили, че Лу става твърде силна и решили да саботират развитието на Лу като изпратили 100 великолепни коня и 80 красиви танцьорки на владетеля на Лу. Той пък се отдал на веселби и удоволствия, които продължили три дни, през които владетелят изобще не поглеждал държавните и религиозни дела. В знак на неодобрение към поведението на господаря, Конфуций напуснал Лу.
Той започнал дълго пътуване (или няколко последователни пътувания) из малките царства в Северен и Централен Древен Китай, включително държавите Уей, (衛), Сун (宋), Чен (陳) и Кай (蔡). Навсякъде проповядвал политическите си възгледи и никъде не ги видял приложени на практика.
Според Мислите, на шейсет и осем годишна възраст Конфуций се върнал у дома и прекарал последните години от живота си в обучение на ученици и предаване на старите мъдрости чрез пет книги, наречени Петте класики.
Поразен от загубата на сина си и налюбимия си ученик, Конфуций починал на 72 (или 73) годишна възраст.
[редактиране] Учение
Учението на Конфуций се основава на патерналистката концепция за държавата, където владетелят е pater familias "баща на семейството". Конфуции приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг. На основата на традицията той извежда и нормите на авторитета като основа на нормативността в държавата. Конфуции определя пет вида отношения между хората: между баща и син; между мъж и жена; между братя; между различни семейства; между владетеля и поданиците. Във всички тези отношения е налице подчинението на по-нископоставения към по-високопоставения.
[редактиране] Външни препратки
Английски 
- http://www.confucius.org/
- Конфуций в Станфордска философска енциклопедия
- Работи на Конфуций в Проект Гутенберг
