Кон-Тики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кон-Тики.

Салът „Кон-тики“ през 1947 г.
„Кон-тики“ в едноименния музей в Осло

„Кон-Тики“ е дървен сал, с който норвежкият пътешественик-изследовател, писател и антрополог Тур Хейердал прекосява Тихия океан през 1947 г. [1]

Името „Кон-Тики“[редактиране | редактиране на кода]

Салът носи името на Бога на слънцето на инките Виракоча, за чието по-старо име се смята, че е било Кон-Тики. [2] „Кон-Тики“ също така е името на книгата и филма за експедицията, които Тур Хейердал създава. Филмът „Кон-Тики“ печели награда Оскар за най-добър документален филм през 1952 г.

Експедиция „Кон-Тики“[редактиране | редактиране на кода]

Тур Хейердал вярва, че жителите на Южна Америка са заселили Полинезия още в предколумбови времена. Неговата цел е, чрез създаването на Кон-Тики и провеждане на експедицията, да докаже, че тази негова теория е възможна и няма технически пречки да се осъществи такова преселение през Тихия океан[2].

Лодки от балсово дърво в Мексиканския залив. В Латинска Америка и днес се ползва за правене на канута и салове.

Хейердал и неговият малък екип се отправят към Перу. Използвайки балсово дърво и други естествени и традиционни материали, създават дървен сал по начина, практикуван от древните жители на Южна Америка[3]. Придружен от още 5-ма души, Хейердал отплава от Перу[4] и в продължение на 101 дни прекосява Тихия океан[5], изминавайки 8000 километра[6], докато достига кораловите острови на Френска Полинезия[7]. Единственото съвременно оборудване, с което разполага експедицията, е тяхното радио, чрез което поддържат връзка със света[8].

Оригиналният сал „Кон-Тики“ е изложен в музея „Кон-Тики“ в Осло[9].

Екипажът на „Кон-Тики“ е съставен от 6 мъже и папагал, загинал трагично по време на експедицията:

  • Тур Хейердал - норвежец, ръководител на експедицията;
  • Ерик Хеселберг - норвежец, навигатор и художник; изрисува лицето на бог Кон-Тики върху платното на сала[4];
  • Бенгт Даниелсон - швед, отговаря за продоволствията и всекидневните задачи на сала[4];
  • Кнут Хаугланд - норвежец, отговаря за всекидневните радио предавания от сала[3];
  • Торстейн Рааби - норвежец, отговаря за всекидневните радио предавания от сала[3];
  • Херман Вацингер - норвежец, инженер, отговорен за всекидневните метеорологични и хидрографски измервания[3].

Експедиция „Тангароа“[редактиране | редактиране на кода]

Лодката от експедицията Тангароа

На 28-и април 2006 година 6-членен екипаж предприема нова експедиция, опитвайки се да повтори Експедиция „Кон-Тики“, като използва сала „Тангароа“. Той е дълъг 16 m, широк 8 m и при конструирането му отново са използвани познанията на древните мореплаватели.

Местоположението на сала е могло да бъде проследявано ежедневно на сайта на експедициятаwww.tangaroa.no. Интересно е, че член на експедицията е и Олав Хейердал, внук на Тур Хейердал. Експедицията завършва успешно на 101-я ден от своето начало. Салът „Тангароа“ прекосява огромното разстояние Перу – Френска Полинезия и достига Дружествените острови.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

В Осло е създаден музей „Кон-Тики“, посветен на построяването на сала и експедициите с него[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Предговор към книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  2. а б Първа глава, „Една теория“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  3. а б в г Втора глава, „Как се роди експедицията“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  4. а б в Трета глава, „В Южна Америка“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  5. Осма глава, „Сред полинезийците“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  6. „Шест мъже, един сал и една легенда“, коментар на Станислав Славчев в книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  7. Седма глава, „Към островите на южното море“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  8. Четвърта глава, „През Тихия океан“ от книгата „Кон-Тики (Със сал през Южното море)“
  9. а б Официален уебсайт на музея „Кон-тики“ в Осло

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]