Кон на Пржевалски
| Кон на Пржевалски | |||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Застрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
(Poliakov, 1881) |
|||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||||
Ареал на разпространение |
|||||||||||||||||||||||||
Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii) или Азиатският кон, е разпространен в Централна Азия – Джунгарска област. Днес той е единственият див кон, който се среща на свобода в природата. Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. Той има сравнително среден ръст – на дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. Тялото му е набито, гърдите широки, шията къса, главата голяма, ушите малки, краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива. Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката му са черни. Обитава открити тревисти равнини на стада до 20 индивида. Той е много предпазлив и бяга бързо. Храни се с тревиста растителност и при недостиг на храна предприема миграции. След 11 месеца бременност ражда по едно малко. Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.
В зоологическата градина в Добрич има едно семейство коне на Пржевалски, единственото на Балканския полуостров. Един екземпляр от този вид има и в зоопарка в Ловеч.[2].
Източници [редактиране]
- ↑ Boyd, L. и др. Equus ferus ssp. przewalskii. // 2011 IUCN Red List of Threatened Species.. IUCN, 2011. Посетен на 2012-03-08.
- ↑ Добрич.com - Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък