Копие на Лонгин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Римският стотник Лонгин пробожда Христос на кръста

Копието на Лонгин, известно повече като копието на съдбата, е най-символичното оръдие на страстта. Евангелието от Йоан предава, че римският стотник Лонгин пронизва Христос на Кръста с цел да провери дали е предал Богу дух.

През средновековието до ново време редица апокрифи затвърждават всеобщото убеждение, че онзи, който притежава копието на съдбата, ще завладее света. В действителност легендата за християнската реликва възниква на основата на по-стара римска. След битката при Кана, Ханибал забил копието си в градската порта на вечния град, но за повече не му стигнали силите. Римляните избрали отново за диктатор Квинт Фабий Максим и в крайна сметка Римската република надделява над Картаген в пуническите войни.

Ето как предава Евангелието на Йоан онзи съдбоносен и върхов за изпитанието във вярата момент:

Тогава един от войниците прободе с копие ребрата му, и веднага изтече кръв и вода.

(Йоан. 19:34).

Във втората пуническа война намират смъртта си половината от римляните - от 270 хил. през 220 г. пр.н.е., мъжкото население на Рим възлиза едва на 137 108 души през 207 г. пр.н.е..[1] Въпреки тази страшна катастрофа, вечният град събира сили да надделее над пунически Картаген и да завладее постфактум целия финикийско-семитски Левант - още преди новата ера.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 628 - Древен Рим. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]