Копривлен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Копривлен
България
Red pog.png
Копривлен
Област Благоевград
Red pog.png
Копривлен
Общи данни
Население 1 480 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 27,734 km²
Надм. височина 510 m
Пощ. код 2921
Тел. код 07521
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 38532
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, СДС)
Кметство
   - кмет
Копривлен
Димитър Баханов
(БСП)

кмет

Иван Динчев (Коалиция "За възраждане на Копривлен)

Копрѝвлен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на Пирин, в югозападната част на република България, на 7 километра южно от град Гоце Делчев. На североизток землището на селото спира до коритото на река Места, на югоизток граничи със землищата на село Садово и град Хаджидимово, на югозапад със землището на бившето село гръцко помашко Лялево, а на север със селата Ново Ляски и Мусомища.

История[редактиране | edit source]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Копривлян (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 българи.[1] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Копривлян като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Копривлен, село на Ю. от града 2 часа. Разположено е на равно; през него минува друмът от Неврокоп за Сяр. Изключително земледелци; излизат добри любеници. 50 къщи турски. Доскоро имало е до 30 къщи български, които се принудили от своите съселяне да бягат.[3]

Столетия наред с. Копривлен е в близост до важни пътища, които свързват от едната страна градовете по беломорието с вътрешността на балканския полуостров, а от друга източна Македония с родопската област и тракия, което през отделните години дава отражение върху облика на селото и поминъка на неговите жители. Ако се върнем по назад в историята ще научим, че най-старите жители на селото са представители на различните тракийски племена населявали тези земи. За присъствието на траки говорят намерените в местността “Кузлука” съдове и други предмети на материална култура, а така също и някой външни белези на терена в този край. От началото на II век преди новата ера към земите на тракийските племена се насочват римските завоеватели. Установявали са се на полуострова с военна сила. В следващите десетки години те оказват положително въздействие върху цялостното развитие на месното тракийско население. Несъмнено този период има пряко отражение върху съдбата на село “Копривлен”. От това време е пътят “Ралда – Драма” идващ от беломорския бряг през родопската област до Тракия и Пловдивската крепост. Селището успешно продължава да се развива и през следващите векове, когато по тези земи идват Славяни и Прабългари – V век от новата ера. Със славянското заселване на този край е свързано и най-старото наименование на селото – “Копривлене”, което преживява столетия почти без промени. Славянизирането на месното тракийско племе става през VIII век, а от IX век селото влиза в пределите на българската дърава. От това време (30-те години на IX век) при царуването на хан Пресиян в местността “Участъка” са запазени останки на феодален замък с доста големи размери, както и от религиозно култова сграда позната на месното население като “манастирчето – свети Георги”. Това е и периода, когато българското общество приема официално християнската религия. До XIV век селището сменя своите владетели и преминава ту във византийски ту в български владения. За това отново се съди по останки от материална култура — църковна сграда западно от селото, монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и др. Някои от които се намираха в съхранение в училището на селото, а други в националния исторически музей в град София. През 80-те години на XIV век турските завоеватели завладяват земите от средна места. Естествено това променя историческата съдба на населението от тези селища. Не са правдиви някои твърдения, че с. Копривлен се оформя като селище след идването на турските поробители. Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства).

Фолклорен ансамбъл от село Садово пред читалището в село Копривлен

През последнта четвърт на XIX век обаче, християнското население по принуда напуска своето родно село, и Копривлен се оформя като селище само с турско население. В началото на XX век в Копривлен са живели 340 души турци, някои от които са помохамеданчени българи. За своите религиозни потребности те построили джамия, останките на която са окончателно ликвидирани с изграждането на къщата на сегашното сем. Щереви. Балканската война през 1912 г. променя етноса на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от с. Либяхово и от 18 други селища на днешна северна Гърция и егейска Македония.Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Близостта на Турско – Българската границя, както и това, че Копривлен се намира на основния път който свързва неврокопския край с Драма, разполагайки с много равнинна земя и близостта му до административния център “Неврокоп” кара голяма част от бежанците да предпочетат Копривлен пред останалите селища в района. Статистически сведения от периода след освобождението на пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 г. и с не голяма разлика от тогава населението и в този момент е преблизително толкова.

По-големите родове в Копривлен са следните:

1. От Долно Броди: Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви

2. От Калапот: Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови

3. От Възем: Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови

4. От Карлъково: Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски

5. От Старчища: Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови

6. От Ливадища: Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови

7. От Зърнево: Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви

8. От Либяхово: Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови

9. От Елес: Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви

10. От Горно Броди: Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови

11. От Скрижово: Халеви, Христосимови

12. От Ловча: Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови

13. От Търлис: Халачеви, Работови, Сухулови

14. От Каракьой: Чорлеви

15. От Руждене: Маджирови

16. От Ливада: Никола Гиздарови Бакуту

17. От Щип: Борис Янев

18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера.

Религии[редактиране | edit source]

Бежанците идват в Копривлен със своя бит и култура и религиозни убеждения. В края на 20-те години на XX век официално Копривлен е селище с преобладаващо християнско население поради което се нуждае от църковен храм. За целта през 1921 г. едната стая на турското кафене се пригодява за училище а другата за молитвен дом. През 1926 г. обществеността на Копривлен иска изграждането на храм. По настояване на Ангел Недев и Денчо Ангелов се взема решение вместо храм да се построи училище чиито стоеж започва през 1928 г. Така старото турско кафене, след съответно отремонтиране и обзавеждане, се превръща в черква която се използва от месното население до 1996 г. Пръв свещенослужител е Димитър Стоев, който като бежанец от с. Възем – Драмска област, като млад започва да служи в с. Градево, а от 1922 г. до 1961 г. изкарва службата си в храма “св. св. Кирил и Методи” в с. Копривлен. След него в продължение на една година службата в черквата се води от отец Иван Стоев Ижбехов, а през 1963 – 1964 г. от протоирей Иван Семитчиев. През това време духовното си образование получава отец Константин Къдрев които оглавява църквата от месец април 1964 г. до пенсионирането си през 1992 г. От 21.02.1992 г. свещенослужител в храма е назначен отец Атанас Кръстев Златев. Млад и амбициозен той раздвижва църковните дела и привлича голяма част от миряните в божия храм. Мечтата на копривленци за храм най после се осъществява. В това отношение не бива да се пренебрегва и ролята на отец Къдрев, който осигурява архитектурен план и терен в центъра на с. Копривлен. Още през 40-те години на XX век е бил осигурен терен за храм, но поради една или друга причина до строеж не се е стигнало. От месните представители на държавната власт през 1965 г. също е било осуетено изграждането на нов молитвен дом въпреки полагането на основния камък от неврокопския митрополит (дядо Пимен). Едва през 1988 г. кмета на селото Кръстьо Томов прави среща с дядо Пимен за уточняването на терена, набирането на средства и други важни въпроси относно строителството на новия православен храм. От светия синод на република България е назначен архитект който изготвя два проекта. Изграждането на новия молитвен дом започва на 11 май 1992 г. Църквата “Успение на Пресвета Богородица” е построена от 24 юни 1992 г.до 1994 г.Широка е 15 м,дълга 33 м.Куполът е висок 17 м. Камбаната тежи 214 кг. и е дар от Драмския областен управител Костас Ефимеридис-роден в село Възем(В Копривлен има 25 рода от Възем). Църквата е осветена отНеврокопския митрополит Натанаил (мирско име Илия Калайджиев-роден през 1952 г.в с.Копривлен) и Пловдивския митрополит Арсений на 1 октомври .От 1996 г. 1.10. става “ Ден на Копривлен” с ежегоден събор.

Манастирът “Св.Георги” е построен от 29 май 1995 г. до 6 май 1997 г. под ръководството на свещеник Атанас Златев. Широк е 10 м.дълъг 16 м,висок-13 м. Осветен е през 1997 г. от Неврокопският митрополит Натанаил. В строежа участват :фирма “Вента”;”Гео-Шоп”;”Копривлен мрамор ЕООД”; и местното население.Най-активно участват в строежа Ангел Белчев,Костадин Шалев,Атанас Ижбехов,Божик Вълчев,Николай Щерев,Борис Шопов и др.Камбаната е дар от наследниците на Димитър Гемов.Надписа е от Павел Коцалев,а кръста-синьо-червен –дар от Атанас Иванов Киряков.В строежа участват много копривленци с доброволен труд.

В района на гробището свещеник Атанас Златев изгради и параклис “Св.Атанасий Велики”.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училище в с.Копривлен се открива 1918 г. и то е начално.Това става по настояване на населението и най-вече на Ангел Недев и Атанас Банскалиев.Първа учителка е Магда Кацарова от Гоце Делчев. След нея постъпва учител и Димитър Лазаров (Дуков) от Гайтаниново. Други учители,работили в Копривлен ,това са :Светослав Камберов,Ангел Керезиев от Мосомище,Георги Петков Панайотов-Гек,Аргиров и Танчев от Гоце Делчев. През 1923 г. след дострояване на училището ,се открива прогимназия с 5-ти и 6-ти клас.Опитът пропада и учениците завършват прогимназия в с.Жостово.Поради отдалечението от 5 километра на селото,преходът е много труден.Затова през 1926 г.се взема решение да се построи ново училище.Това става по настояване най-вече на Ангел Недев и Денчо Ангелов.Строежът започва 1928 г. и завършва 1930 г. През 1931 г.в него се настаняват учениците.Макар и непълна,прогимназията в Копривлен е факт.През 1961 г. се открива и 8-ми клас. През 1959-1960 г.се построява стадиона в селото. Загинали за България Копривленци през Първата световна война: 1.Георги Лазьов Уручев-?; 2.Иван Стоянов Манолев-Криволак;3.Тодор Стоянов Халев-Криволак;4.Атанас Георгиев Пиляфов-Криволак;5.Паско Стоянов Халев-?;6.Георги Николов Зайков-?;7.Георги Иванов Липидарев-?;8.Никола Атанасов Шиндов-Ниш;9.Янчо Великов Симеонов-Ниш;10.Стоян Георгиев Мукленски-Завоя на Черна;11.Иван Иванов Златев-Завоя на Черна;12.Георги Жеков Димитров-Беласица;13.Славе Великов Баханов-Удово. В тяхна чест е издигнат паметник в училищния двор през 1941 г.

Политически живот[редактиране | edit source]

-През 1920 г.ВМРО-Иван Михайлов организира чета в с Копривлен.Начело застава Ангел Чорбаджийски.Четници са също и :Кочо Божиков, Атанас Киряков, Тодор Воев,Васил Жингов,Харалампи Алексиев,Крум Воев,Васил Безев,Васил Жингов,Георги Праматаров, Кръстьо Бойчев,Никола Гиздаров.Активни дейци на ВМРО –Иван Михайлов са още и :Марко Сотиров,Стоян Даскалов,Марин Жингов, Димитър Трендафилов,Тодор Безев,Атанас Цуцуманов,Георги Халев. През 1934 г. след преврата на 19 май,ВМРО е забранена.Тогава излизат в нелегалност четниците :Атанас Шиндов и Костадин Чакалов. БЗНС в селото е основан през 1919 г.Първите членове са :Костадин Козарев, Иван Калинов,Тодор Гърнев,Михаил Мечев,Атанас Велев. БКП е основана през 1919 г.Първи нейни членове са :Петър Златев,Атанас Златев,Павел Ташков,Велик Панев,Георги Баханов и Георги Биров. По-късно по-известни членове на БКП са :Янчо Стоев,Велик Тунчев,Димитър Педев,Илия Чорлев, Никола Стамов,Петър Люнгов,Димитър Мечев,Петър Аврамов,Георги Шейтанов. През 1925 г. по време на “Дъбнишките събитив” от Копривлен са откарани в Дъбница :Тодор Гърнев,Иван Калинов и Михаил Мечев.Първите двама са убити,а Михаил Мечев след тежки инквизиции е освободен. През 1932 г. след изостряне на политическата обстановка във връзка с предстоящите избори емигрират от страната следните членове на БКП: Костадин Козарев,Димитър Педев,Никола Гюреджиков,Никола Стамов,Илия Чорлев,Янчо Стоев,Велик Тунчев. През 1939 г. са интернирани :Михаил Шиндов,Петър Карадимов,Иван Илчев,Георги Томов и Георги Мавродиев в село Исперих-Свищовско за 6 месеца. Случаят с парашутистите. През 1941 г. на 14 ноември в с.Копривлен пристигат от Гърция,заблудилите се парашутисти :полковник от Съветската армия-интербригадистът Йордан Кискинов, полковник от Съветската армия-интербригадистът Христо Дамянов и техният радист-Николай Романов-съветски гражданин. Към 20 часа –вече тъмно,в кръчмата на Тодор Воев влизат Йордан Кискинов и Николай Романов.Те искат да купят храна.В същата вечер в кръчмата е и кмета на Копривлен-Фрацил Николов(От същото село на Кискинов-Пиперево ), който поискал от непознатите да се легитимират. В отговор –получават изстрели с пистолет.В завързалата се престрелка пада убит Йордан Кискинов,а другарят му е заловен. Кметът е тежко ранен и умира по-късно в районната болница. Събуден от изстрелите, секретар-бирника на Копривлен-Иван Стефанов тръгва за кметството,но при шосето-до дома на Васил Безев е застрелян от третият от групата-Христо Дамянов. В тази нова пристрелка е убит и Христо Дамянов. Руският радист е осъден на доживотен затвор. Тази история има и продължение след 9 септември 1944 г. Още на 10 септември 1944 г. са арестувани :Георги Праматаров,Кочо Божиков,Харалампи Алексиев,Васил Жингов,Стоян Даскалов и Васил Безев.След кратък престой в затвора те са освободени.Борис Янев и Страшимир Воев също са арестувани и осъдени от народния съд във връзка със събитията от 14 ноември 1941 г. а Тодор Воев –кръчмаря е изкаран и убит ,без да се знае къде е гроба му и до днес.

Във Втората световна война са взели участие следните Копривленци: 1.Димитър Ряхов,2.Димитър Белчев,3.Димитър Тунчев,4.Божик Бойчев,5.Илия Гърнев, 6.Илия Панев,7.Крум Жингов,8.Костадин Белчев,9.Костадин Мърваков, 10.Продрум Бараков(Бай Друмчо ), 11.Стоян Стамов,12.Спиро Мутафчиев, 13.Стефан Врачков,14.Кирил Милушев. Загива само един-Кирил Милушев на 11 април 1945 г. при Драва –Соболч. През 1949 г. са арестувани за две седмици в Гоце Делчев : Атанас Цуцуманов, Васил Безев и Кръстьо Жингов. Васил Безев е освободен,а останалите двама са интернирани в Бобов дол,а после и в Белене. След 13 месеца Кръстьо Жингов е освободен,а Атанас Цуцуманов изкарва 18 месеца и 17 дни в лагерите. През 1951 г. избягват през границата в Гърция :Тодор Безев,Ангел Безев и Костадин Чакалов,които по-късно се отзовават в САЩ. През 1950,1951 г. са интернирани семействата на Марин Жингов,Крум Жингов, Ангел Воев,Страшимир Воев,Стоичко Йорданов в село Рибарица-Тетевенско. Семействата на Тодор и Ангел Безеви са интернирани в Добруджа-Генерал Тошево,а семейството на Костадин Чакалов-в Севлиевско. Завръщат се в Копривлен след амнистията през 1955 г. Семейството на Воеви остават завинаги в Рибарица.

Убийството на селския милиционер Шаламанов. През 1956 г. на 30 септември срещу 1 октовмри е убит милиционерът Стоян Шаламанов.Убийството е извършено от двама души от с.Копривлен-Георги Самаров и Тома Узунов.Причината е била,че Шаламанов е слухтял редовно вечер под прозорците на хората и ги е издавал на комунистическата власт в селото.Убийците са разкрити през 1962 г. Георги Самаров е бил бивш сътрудник на Държавна сигурност,който се е разочаровал от комунистическата власт.Преди това е бил назначен за старшина в милицията.Отказал да стане член на ТКЗС през през 1952 г. По-късно-през 1957 г. решава да бяга през границата в Гърция.Свързва се със старшината Заяков от граничния подучастък. Задържан е на 28 май 1958 г.Осъден е и е пратен в затвора. Там се издава,че има тъмни дела в миналото.Скоро държавна сигурност разкрива и съучастника му Тома Узунов. Следва присъда и Георги Самаров е осъден на смърт и разстрелян,а Тома Узунов е осъден на затвор, от който излежава една част,а по-късно е амнистиран и се завръща отново в с.Копривлен.

ТКЗС се пробва в Копривлен още през 1945 г. но неуспешно. То се създава през 1950 г. от членове-комунисти. През 1957 г. всички селяни на Копривлен насила са вкарани в ТКЗС-то.

Най-известните спортисти на Копривлен. I. Футбол

Футбола в с. Копривлен се основава през 1928 г.през месец май от група ентусиасти — Тодор Цуцуманов и братята Ангел и Костадин Симеонови , които си купуват футболна топка и започва развитието на футбола в Копривлен. През годините много футболни деятели и спортисти са дали своя дял за развитието в селото. С риск да пропуснем някои от тях ще се опитаме да ги споменем тук, за да може съвременното поколение да се запознае с историята на футбола в с. Копривлен.


II.Волейбол.1.Ана Томова Узунова-национална състезателка- с 5 участия на европейски първенства. През 1981 г.-е обявена за най-добрата нападателка на Европа. 2.Славка Узунова –нейна дъщеря-национална състезателка. III.Лека атлетика.1.Ангел Манджуков-хвърляне копие. Двукратен балкански шампион ,7-ми на световното първенство през 1988. Трето постижение в света за 1988г 2.Димитър Влахов-хвърляне копие.Извоювал много златни медали на редица първенства.

IV. Самбо.1.Георги Жингов-Трето място на Световното младежко първенство през 1985 г. в Испания.

V.Баскетбол.За първи път баскетбол се заиграва в Копривлен през 1952 г.Изградена е баскетболна площадка в училищния двор под ръководството на инженер геолога Георги Канурков от Пловдив.Площадката е електрифицирана и баскетбол се играе до късно вечер.Десет години Копривлен е Окръжен селски първенец и при мъжете и при жените.Участва в 4-ри републикански селски първенства. Мъже.Най-известните баскетболисти на Копривлен са били:1.Костадин Куртов,2.Костадин Тунчев,3.Никола Цуцуманов, 4.Симеон Симеонов,5.Георги Гърнев,6.Атанас Богатинов,7.Тодор Воев,8.Денчо Цуцуманов. Жени баскетболистки :1.Варка Тунчева,2.Танка Симеонова,3.Величка Стамова,4.Величка Куртова,5.Фейка Цуцуманова,6.Злата Богатинова, 7.Кипра Зайкова,8.Кинче Жбантова,9.Янка Занева,10.Елена Жингова.

Медицинско обслужване. Раждането на децата на Копривлен,както навсякъде по-рано, ставало с помощта на бабуването.Това се е правело от Петра Манолева –Елешка и Катя Праматарева. От 1931 г.в Копривлен се установява дошлият от Западна Македония фелдшер Харалампи Алексиев.Той остава в Копривлен до 1952 г. Първи лекар в Копривлен е бил д-р.Сапунджиев –1942 г.Но през следващата 1943 г. е командирован в Беломорието. Медицински пункт в Копривлен е открит 1948 г.В него заработват фелдшер,акушерка,хигиенист и обеззаразител. През 1953 г. в Копривлен се открива Родилен дом и Зъболекарски кабинет.Първи зъболекар в селото е д-р Панарета Килимпирева,а съпругът и д-р Килимпирев оглавява здравната служба в селото. Нова сграда на селската здравна служба е построена 1965 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Характерни изговори в с.Копривлен Йеш-яж — от Долно Броди, Нимой-недей, Тоя-този (Възем), Нъй, Тъй-онази, тази, Клавам-слагам, Клай-сложи, Хать-хайде, Милия-обувки, Пачаура-парцалка, Кешки-дано, Буаднъч-веднъж, Скоманче-малко дървено столче, Лаканя-голям глинен съд, като паница за готвене, Шутак-женска дреха с пълнеж от памук, Дуламъ-горна къса дреха с ръкави от шаяк, (Х)фустань-рокля от фабрична материя, Папуце-обувки, Отпишин-отначало, отново, Соба-печка, Кетог, Кетогя-обор, обора, Шалваре-мъжки шаячени широки панталони, Мисирь-царевица, Църцара-съд за пиене на ракия, с пробита, скосена от двете страни дървена запушалка, Мъщърбъ-ламаринена чаша с дръжка, Мада—плосък камък, лепида, Пенжура-прозорец, Жам-стъкло, прозорец, Ламба-фенер с стъкло и фитил, Пищелька-дървен музикален инструмент, Шайка-пирон, Траказ-райбер, Пунзаря-джоб, Пънца-паница(Калапот), Лъйца-лъжица(Калапот), Дудула-малко бърдуче за овлажняване на кускуса при приготвянето му(Калапот), Латка-10-15 килограмов съд с голям отвор и две ръкохватки, Кюпче-малко гърне, Хърбуль-беззъб човек, ощърбено гърне, Иере-яре, Капа-каскет, Шпирто-кибрит, Патлижане-домати, Каиш-ремъчен колан, Рукозунь-връв за опасване на гащи, вместо колан, Фрът, фрет-всички, Кепежик-малка съседска вратичка, Текна ми-сетих се, Тора-довечера, Геч-късно, Кюмбе-печка, Тюльбень-памучна кърпа за глава, Алажа-горна памучна дрешка с пълнеж за деца, Щърън-човек или животно, което иска от всичко да похапне, Щърбав-беззъб човек или леко очукан съд, Ужак-комин, Църън-черен, Хми-им (дай хми-дай им), Бухаре-дъговидна полица над огнище, камина, Хурна-тънка питка хляб, която се пече направо на печката, или фурната, Куртмач-гъсто преварено овче мляко наесен, Сюндерме-Куртмач -при Долно Брождени,Обазен-добитък,научен да прави зян,Съклеть-притеснение,Кукарь-кромид,Пищималь-дебела вълнена пастирска завивка с пискюли,за раменете,Вретище-козиняв чувал,Зейре-храна за добитъка за през зимата,Дилаф-маша, Бунела,бунелка-вилица,виличка-)Долно Броди и Възем), Газу-съд за светене с газ и фитил,Кушлак-младо кученце на 5-6 месеца,Кумать-парче твърд хляб,Копань-порция ,мръвка месо, Глибоко-дълбоко,Ляп-хляб,Лизганица-пързалка,Сунявица-пързалка, Сурканица-пързалка,Дулап-вграден шкаф,Тропанки-дървени налъми, Ода-вода,Пишник-голяма пита хляб –3-4 кг.,Бубайк-памук, Карасул-река места,Компире-картофи,Комби-картофи,Пипонь-пъпеш, Шерве,кръпче –носна кърпичка (Долно Броди),Калцуне-търлъци (Горно броди),Жув-жив,Срико-чичо (Долно Броди),Чича-стринка(Долно Броди),Срика-чичо (Долно Броди),Срича-стринка (Калапот),Жигясувам-тегля с кантар (Долно Броди),Людето-хората, Тас-дълбока метална паница,купа,Сахань-плитка метална паница, Уйко—вуйчо,Чепчак-ламаринено канче за вода,Чуляк-човек, Зуница-небесна дъга,горска ягода,Уцутре-сутринта,Прогима-закуска преди обяд,Гропъл-гол,леко облечен човек.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 1 октомври, когато е църковният празник "Покров Богородичен" се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни.

Личности[редактиране | edit source]

Родени

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
  2. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  3. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.