Аневско кале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Копсис)
Направо към: навигация, търсене
Изглед към крепостта

Аневското кале (също наричана Ко̀псис, неправилно срещано и като „Анево кале“)[1] е българска крепост, която е разположена на южния склон на Стара планина. Това е една от най-запазените български крепости. Крепостните стени са запазени на височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Аневското кале е изградено по време на Второто българско царство. Крепостта е разположена на по-малко от 4 километра от село Анево, на около 2 километра от края на град Сопот( път с кола, след, което предстои разходка по еко пътека, за да се стигне до върха). Аневското кале е разположено на надморска височина от 850 метра.На няколко километра на юг от рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма.

Подградието и цитаделата на Аневското кале е един от трите основни квартала на средновековния град Копсис (дн.Сопот). С голяма вероятност може да се допусне (,но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирвания ранносредновековен град Потука (т.е. Потока) описан в житието на на един от първите християнски светци от български произход - свети Михаил Воин от Потука, което житие в старобългарската книжнина е известно като "Чудото на свети Георги с българина".

В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“. Крепостта е много добре запазена и поради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи. Крепостта се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“. Аневското кале е задълбочено проучвано. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г.

Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.

Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с една църква, както и още две отделни църкви. Манастирът в подградието е бил разположен върху по-стари останки на манастир от 5 век.На мястото на подградието и самата крепост са открити следи от живот и укрепления още от времето на на Античността ( І — V в.сл.Хр. ) и Ранното средновековие ( VII- Х в.сл.Хр. ). Археолозите смятат, че крепостта в този си вид е започнала да съществува през първата половина на 12 век и е престанала да се използва в края на 14 век.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин, Аневското кале е столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и царува през периода 1292 - 1298 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.

Външни препратки[редактиране | edit source]