Кораб (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината. За плавателното средство вижте Кораб. За други значения вижте Кораб (пояснение).

Кораб, снимана от албанската страна
Кораб от македонската страна
Водопад в Кораб планина

Кораб (на албански: Korabi, Кораби) е гранична планина между Република Македония и Албания. Изображението на планината е включено в герба на Република Македония. Най-високият ѝ връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit) е висок 2 764 метра. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина (2756 м) в албанска територия има връх-двойник. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път.

По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар-Кораб-Дешат-Стогово-Караорман. На североизток долината на река Радика отделя Кораб от Шар и от нейното разклонение Враца, а на юг планината преминава в планината Дешат. За южна граница се приема река Черни Дрин.

По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.

Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови явления. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото.

В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, а високите до 2000 мнв части са с иглолистни гори.

От Кораб извират реките Дълбока река, приток на Радика откъм страната на Република Македония и Велешица, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира най-високият водопад в Македония - Корабския с височина 136 м. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта Голема река, населена с православни албанци. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината - Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле).

Върхове в Кораб[редактиране | edit source]

Точки над 2 000 метра в Кораб са:

  • връх Голем Кораб, висок 2 764 метра;
  • връх Май йе Моравес, висок 2 718 метра;
  • връх Шулани и Радомирес, висок 2 716 метра;
  • връх Кепи Бард, висок 2 595 метра;
  • връх Мал Кораб, висок 2 500 метра;
  • проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра;
  • връх Кабаш, висок 2 395 метра;
  • Кобилино поле, височина 2 344 метра;
  • Цигански проход, висок 2 295 метра;
  • връх Плоча, висок 2 235 метра;
  • връх Висока карпа, висок 2 090 метра.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.