Кораб (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за планината. За плавателното средство вижте Кораб. За други значения вижте Кораб (пояснение).

Кораб
Кораб от македонската страна
Кораб от македонската страна
Кораб (планина) (Република Македония)
Montanya.svg
Общи данни
Местоположение Флаг на Република Македония Република Македония
Флаг на Албания Албания
Най-висок връх Голем Кораб
Надм. височина 2 764 m

Кораб, снимана от албанската страна
Водопад в Кораб планина

Кораб (на албански: Korabi, Кораби) е гранична планина между Република Македония и Албания. Изображението на планината е включено в герба на Република Македония. Най-високият ѝ връх - Голем Кораб (на албански: Maja e Korabit) е висок 2 764 метра. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина (2756 м) в албанска територия има връх-двойник. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път.

По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар-Кораб-Дешат-Стогово-Караорман. На североизток долината на река Радика отделя Кораб от Шар и от нейното разклонение Враца, а на юг планината преминава в планината Дешат. За южна граница се приема река Черни Дрин.

По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.

Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Наблюдават се карстови явления. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото.

В по-ниските части се срещат гори от дъб, по-нагоре от бук, а високите до 2000 мнв части са с иглолистни гори.

От Кораб извират реките Дълбока река, приток на Радика откъм страната на Република Македония и Велешица, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. В горното течение на Дълбока река, под връх Кепи Бард, се намира най-високият водопад в Македония - Корабския с височина 136 м. Дебитът на реката е малък, поради това е интересен през пролетта, през зимата замръзва напълно, а през лятото реката почти пресъхва. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта Голема река, населена с православни албанци. В Кораб има 8 ледникови езера. В Албания е разположено най-голямото езеро в планината - Грамьо, на 2549 мнв, край Мали и Грамеш (Кобилино поле).

Върхове в Кораб[редактиране | редактиране на кода]

Точки над 2 000 метра в Кораб са:

  • връх Голем Кораб, висок 2 764 метра;
  • връх Май йе Моравес, висок 2 718 метра;
  • връх Шулани и Радомирес, висок 2 716 метра;
  • връх Кепи Бард, висок 2 595 метра;
  • връх Мал Кораб, висок 2 500 метра;
  • проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра;
  • връх Кабаш, висок 2 395 метра;
  • Кобилино поле, височина 2 344 метра;
  • Цигански проход, висок 2 295 метра;
  • връх Плоча, висок 2 235 метра;
  • връх Висока карпа, висок 2 090 метра.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.