Корбевац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корбевац
— Село —
Корбевац (Сърбия)
Red pog.png
Корбевац
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински
Община Вранска баня
Площ 10,02 km²
Надм. височина 441 m
Население (2011) 660 души
65,9 души/km²
Пощенски код 17545
Телефонен код (+381) 17
МПС код VR

Корбевац или Корбевец[1] (на сръбски : Корбевац, Korbevac) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Вранска баня. Център е на местна самоуправа[2].

География[редактиране | edit source]

Географско положение[редактиране | edit source]

Селото е разположено във Вранската котловина, край Корбевската река, близо до вливането и в Южна Морава. Отстои на 17 км североизточно от окръжния център Враня, на 5 км северно от общинския център Вранска баня, на 7,8 км западно от село Клисурица, на 2,2 км южно от село Превалац и на 4,8 км източно от владичинханското село Мазарач. Къщите му са разположени от двете страни на регионален път R 239 (известен като Руски Пут), свързващ Враня и Босилеград.[3]

Тип на застрояване и землище[редактиране | edit source]

По своя план Корбевац е пръснат тип селище, съставено от няколко махали носещи имената на главните родове. Землището му заема площ от 10,02 км2.[4] Месностите в него носят следните имена : Жилинце, Площак, Кадина Долина, Росуля, Мечкарник, Соколица, Ясен, Чардарево, Камберица, Илиска Падина, Върбачка Долина, Градище, Селище, Свинярник, Рупе, Майдан.[5]

Климат и води[редактиране | edit source]

  • Графика 1. Количество на средномесечните валежи през годината (в мм воден стълб)[6]

  • Таблица. Данни за температурата и валежите през годината[7]
Климатични данни за село Корбевац, Сърбия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Средни максимални температури (°C) 4,0 7,1 12,4 16,9 21,7 25,6 28,2 28,5 24,6 16,5 10,1 5,3 16,0
Средни температури (°C) 0,4 2,0 7,1 11,1 15,7 19,1 21,1 21,2 17,6 12,7 6,1 1,9 11,4
Средни минимални температури (°C) −3,2 −1,5 1,8 5,4 9,7 12,7 14,1 14,0 10,9 6,9 2,2 −1,5 6,0
Средни месечни валежи (mm) 39,0 35,0 38,0 43,0 62,0 53,0 42,0 35,0 39,0 44,0 55,0 49,0 534,0

История[редактиране | edit source]

Корбевац е едно от старите селища във Вранско. Основано е на мястото на римско селище с крепост, жителите на което най-вероятно са се занимавали с рударство. За това подсказва наименованието на местността Майдан, както и могилите намиращи се там. За тях се предполага, че са образувани като насипи след промиване на злато[8]. В местността Рупе се намират могили, в които са откривани урни. В местността Градище (652 м) още Феликс Каниц през 1889 г.[9] намира останки от крепост, за която смята че е римска[10]. Под Градище се намира местността Селище.[11]

В документ от 1519 г. селото е споменато като един от големите производители на лен във Вранско, с 2500 оки за година.[12] По данни на османски регистър от 1529 г. в Корбевац са записани 35 християнски ханета[13]. Преди 1878 г. най-плодородната земя от днешното землище на селото е собственост на мюсюлмани от Враня, а местните селяни работят като чифлигари. По това време селото е разположено в хълмистите и по-неплодородни местности Свинярник и Соколица. След освобождението местните стават собственици на чифлишката земя и преместват домовете си в низината, край Корбевската река.[14]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Корбевската община[15].

Археологически обект „Градище"[редактиране | edit source]

Укреплението Градище или Кале се намира на юг от селото, от лявата страна на Корбевската река. Представлява невисоко плато, което доминира над околността. Лесно достъпно е единствено от южната си страна. Най-стари данни за Градище се откриват в едно писмо на Д. Сабовлевич от 1885 г. адресирано до сръбския археолог Михайло Валтрович. В него автора съобщава, че е видял останки от крепостна стена с окоп пред нея (външен град). Също така споменава и за още една крепостна стена в най-високата част на платото (цитадела). През 1889 г. Каниц посещава Корбевац и оставя сведения за локалитета. Той заварва трудно забележими останки от зидове, обрасли с храсти и трева. През 1951 г. се правят проучвания от Сръбския археологически институт в лицето на археолозите Милутин Гарашанин и Драга Гарашанин. Те изследват цитаделата, за която съобщават, че е градена от ломени камъни и редове от тухли споени с хоросан. На ъглите се намират кули с диаметър от около 6 метра. На два пъти археолози от Вранския музей посещават Градище. Първо през 1964 г. укреплението е проучвано от М. Йованович, който открива кладенец в цитаделата. И за втори път през 1996 г., когато Митрович и Булатович потвърждават информацията, че крепостта се състои от външен град и цитадела. Изказват мнение, че цитаделата има площ от около 2 хектара и във времето, когато функционира е плътно застроена. В последните години обекта е сондиран на два пъти.[16]

Етимология на името[редактиране | edit source]

Названието на селото има романски произход[17]. Произлиза от корена корб, който означава гарван.

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 660 жители[18].

Демографско развитие[редактиране | edit source]

  • Графика 2. Промени в броя на жителите през годините. Обхваща периода 1879 - 2011 г.[19][20][21][22]

Етнически състав[редактиране | edit source]

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[23].

Произход на населението[редактиране | edit source]

При своята теренна работа във Вранската котловина в периода 1951-1955 г.[24] Йован Трифуноски посещава и Корбевац, като описва родовете в селото и техния произход. Родовете ги дели на четири типа: староселци (23 къщи), преселници от Вранско (50 къщи), преселници от други области (44 къщи) и с неизвестен произход (43 къщи).

  • Староселци : Мутавджици (9 къщи), Джокинци (10 къщи), Гарепци (2 къщи) и Античи (2 къщи), като последните два рода произхождат от Джокинци.
  • Родове с неясен произход : Орденци (6 къщи), Стаинци (6 къщи), Здравковци (10 къщи), Цветковци (2 къщи), Бандилци (4 къщи), Марчинци (2 къщи), Русимови (3 къщи), Милосавлевичи (5 къщи), Гребенари или Средарци (3 къщи) и Бърдарци (2 къщи).[25]

Образование[редактиране | edit source]

В селото съществува начално осмокласно училище (Крал Петър I Освободител), основано през 1892 г., както и детска градина (Руски споменик).[26]

Религия[редактиране | edit source]

В църковно отношение селото е част от Пчинското архиерейско наместничество на Вранската епархия и е център на Корбевската енория, в която освен него влизат и селата Превалац, Паневле, Себевране, Клисурица, Липовац и Сливница.[27]

В селото съществува храм носещ името Успение на Пресвета Богородица (Св. Богородица).[28] Той е построен през 1835 г. на мястото на стара църква със същото име. През османския период са съществували още две църкви (Св. Никола и Св. Йован).[29][30]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр. 12
  2. Сайт на Град Враня (посетен на 13.11.2013 г.)
  3. https://maps.google.bg/ (посетен на 01.09.2013 г.)
  4. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  5. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104
  6. Данни за средномесечните валежи на сайта climate-data.org (посетен на 16.11.2013 г.)
  7. Данни за температурата и валежите на сайта climate-data.org (посетен на 16.11.2013 г.)
  8. Гарашанин, М. Д. Гарашанин. Археолошка налазишта у Србију, Београд, 1951, стр. 31
  9. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских...,стр. 162
  10. Kanitz, F. Serbien Land und Bevölkerung, II Band, Leipzig, 1909, p. 260.
  11. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104-105
  12. Стојановски, А. Врански кадилук у XVI веку, Народни музеј у Врању, 1985, стр. 100
  13. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  14. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105
  15. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр. 12
  16. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских...,стр. 162-163
  17. Ивич, Паул. Избрани огледи, Т.1, Просвета, 1991, стр.243
  18. Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати...стр.88
  19. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  20. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр.12
  21. Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима...стр.176-177
  22. Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати...стр.88
  23. Национална или етничка припадност – Подаци по насељима...стр.202-203
  24. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 5
  25. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105-106
  26. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  27. Сайт на Вранската епархия (посетен на 13.11.2013 г.)
  28. Сайт на Вранската епархия (посетен на 04.02.2014 г.)
  29. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
  30. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105

Ползвана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]