Корейски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корейски език
한국어, 조선어
Страна РК, КНДР
Брой говорещи Флаг на Южна Корея Южна Корея 48,5 млн.
Флаг на Северна Корея Северна Корея 23 млн.
Систематизация по Ethnologue
-Изолирани
.→Корейски
Официално положение
Официален в РК, КНДР
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ko
ISO 639-2 kor
ISO 639-3 KKN

Корейският езикРК: Хангуго (한국어) или Хангунгмал (한국말); в КНДР: Чосоно (조선어) или Чосонмал (조선말)) се говори в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) и от 48,5 милиона жители в Република Корея (РК). Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви.

Понастоящем в Корейската Народно-демократична Република (КНДР) е прието името Чосон (조선) или "Страната на утринната свежест", а в Република Корея – Хангук (한국).

История[редактиране | edit source]

Фактът, че всички корейци говорят и пишат на един език, е от голямо значение за запазване на националната им идентичност. Съвременният корейски език има няколко диалекта, които са близки, така че говорещите различни диалекти нямат проблем с общуването помежду си. За стандартен (книжовен) е приет говорът, който се използва в Сеул и централните райони на страната.

Според лингвистичните и етнографски проучвания, корейският език принадлежи към алтайските езици, сред които са и турски, монголски и японски. Както в японския, така и в корейския език има много заемки от китайски, подобно на големия брой заемки от латински и гръцки в европейските езици. Хангъл (한글), корейската азбука (първоначално наречена Хунминджонгъм (훈민정음)) е създадена през 1446 г. от крал Седжонг (세종) и група придворни учени. Корейското писмо се научава бързо и писането с него е лесно. Това е допринесло за високото ниво на грамотност на корейците.

Транскрипция на корейските фонеми[редактиране | edit source]

Корейската азбука днес се състои от четиридесет букви. С двайсет и една от тях се означават гласните (монофтонги и дифтонги), а с останалите деветнайсет - съгласните.

А) монофтонги

  • ㅏ /а/
  • ㅓ /о/
  • ㅗ /о/
  • ㅜ /у/
  • ㅡ /ъ/
  • ㅣ /и/
  • ㅐ /е/
  • ㅔ /е/

Гласните ㅓ и ㅗ се пишат различно, но се произнасят еднакво. Същото се отнася и за гласните ㅐ и ㅔ.

Б) дифтонги

  • ㅑ /я/
  • ㅕ /йо/
  • ㅒ /йе/
  • ㅖ /йе/
  • ㅛ /йо/
  • ㅠ /ю/
  • ㅚ /уе/
  • ㅙ /уе/
  • ㅞ /уе/
  • ㅟ /уи/
  • ㅘ /уа/
  • ㅝ /уо/
  • ㅢ /ъй/

В) консонанти

(1) прости

  • ㄱ /к, г/
  • ㄴ /н/
  • ㄷ /т, д/
  • ㄹ /л, р/
  • ㅁ /м/
  • ㅂ /п, б/
  • ㅅ /с, ш/
  • ㅇ /нг/
  • ㅈ /ч, дж/
  • ㅎ /х/

ㄱ, ㄷ, ㅂ, ㅈ в началото на думата се произнасят като беззвучни съгласни /к/, /т/, /п/, /ч/. Когато са в позиция между звучни сегменти (гласни и съгласни /м/, /н/, /л/, /нг/), те стават звучни /г/, /д/, /б/, /дж/. Съгласната ㄹ се произнася като /л/, но когато се намира между две гласни или в началото на думи, които са заемки, произношението ѝ се променя в /р/. Съгласната ㅅ се произнася като /ш/, когато се намира пред гласните ㅑ, ㅒ, ㅕ, ㅛ, ㅠ, ㅣ.

(2) аспировани

  • ㅊ /чх/
  • ㅋ /кх/
  • ㅌ /тх/
  • ㅍ /пх/

Тук /х/ се изговаря с придихание, подобно на h в английския.

(3) глотализирани

  • ㄲ /к/
  • ㄸ /т/
  • ㅃ /п/
  • ㅆ /с/
  • ㅉ /ч/

Глотализираните съгласни се произнасят с по-голяма сила, подобно съгласните, които се намират след /с/ в българския език.

Основни граматически характеристики на корейския език[редактиране | edit source]

Словоредът на корейския език е Подлог + Допълнение + Сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Една от най-типичните особености на корейския език е сложната хоноративна система. Учтивостта се изразява с различни средства: различни глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

Източници[редактиране | edit source]

  • Со Йънг Ким. БЪЛГАРСКО-КОРЕЙСКИ РАЗГОВОРНИК. С.: Ексел-М, 2000. 200 с.