Коремоноги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коремоноги
Helix pomatia june01.JPG
Градински охлюв (Helix pomatia)
Класификация
царство: Animalia Животни
надтип: Lophotrochozoa
тип: Mollusca Мекотели
клас: Gastropoda Коремоноги
Научно наименование
Уикивидове Gastropoda
(F. Cuvier, 1797)
Клонове
Обхват на вкаменелости
късен камбрий – настояще[1]

Коремоногите (също и Охлюви) (Gastropoda) са клас мекотели. Представителите са предимно водни обитатели, но са единствената група от мекотелите, представители от която са преминали към сухоземен начин на живот. Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Устройство на охлюв

Загубата на билатералната симетрия се дължи на торзията — завъртане на трупа на 180° спрямо главата и крака, както и на завиването на черупката. В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.

Черупката на охлювите е в различна степен застъпена при различните видове. Състои се от 3 пласта — периостракум, остракум и хипоостракум. Първият е от органично вещество, останалите — варовикови. Върхът на черупката се нарича апекс, а края — апертура. Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво-завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор-пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.

Тялото е обособено на глава, труп и крак. Кожата съдържа много слузести жлези. Мантията образува различно развита мантийна празнина, в която се разполага мантийния комплекс от органи.

Главата е добре обособена. Тя носи устата, очите и пипалата - 1 или 2 чифта. Ако са 2 - единият от тях носи очите, а другият има осезателна функция. Трупът е неясно ограничен от крака. Кракът е добре развит, мускулест. Има плоска част за пълзене — стъпало и често педална жлеза, която изпуска специфичен секрет.

Храносмилателната система е триделна. Започва от уста, устна празнина с радули, глътка, в която се изливат слюнни жлези, хранопровод, който при някои образува гуша, стомах, в който се отваря хепатопанкреасът, черво, задно черво, анус.

Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета. Кнедиите биват бипектинантни и монопектинантни. Белият дроб се получава от напълно затворена мантийна празнина, освен в 1 отвор — пневмостома. Дъното на мантийната празнина е превърнато в мускулеста диафрагма.

Кръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези. Оттук част от кръвта попада направо в съдовете, влизащи в хрилете и след това в предсърдието. Така кръвта не е изцяло артериална. Кръвта има амебовидни левкоцити и дихателен пигмент - хемоцианин, при някои се среща и хемоглобин. Отделителната система е представена от метанефридии, образуващи 1 или 2 бъбрека.

Нервната система е съставена от 5 двойки ганглии, свързани с конективи при повечето гастроподи. Церебралните инервират главовата част, педалните — крака, плевралните — предната част на мантията, париеталните — хрилете, висцералните — вътрешните органи.

Поради торзията се наблюдава хиастоневрия — кръстосана нервна система. Сетивните органи са добре развити: притежават очи, статоцисти, пипала с осезателна и обонятелна функция, осфадиуми.

Повечето охлюви са хермафродити, срещат се и разделнополови (подклас Prosobranchia). Много хермафродитни видове са протеандрични. Хермафродитната система се състои от хермафродитна полова жлеза, канал, свързан с белтъчна жлеза, камера на оплождането, семеяйцепровод, разделен на матка и семенен жлеб, простата, семепровод и яйцепровод, пенис и флагелум, пръстеновидни жлези, торбичка с любовна стрела, полова клоака. Любовната стрела се изхвърля преди копулация за стимулиране на процеса.

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

Копулацията обикновено е реципрочна. Развитието е пряко или чрез метаморфоза. Ларвните форми са трохофора и велигер.

Източници[редактиране | edit source]

  1. First Report of Sphenothallus Hall, 1847 in the Middle Cambrian. // Journal of Palaeontology 76 (5). 2002. DOI:<0902:FROSHI>2.0.CO;2 10.1666/0022-3360(2002)076<0902:FROSHI>2.0.CO;2. с. 902-905. edit.