Коритен (дем Илиджиево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коритен.
| Коритен Ξηροχώρι | |
| — село — | |
  Коритен  Коритен  Коритен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 166 m |
| Население | 467 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 11 |
| Телефонен код | 231 |
Корѝтен[1] (срещат се и формите Гьордже, Кьордине, на гръцки: Ξηροχώρι, Ксирохори, катаревуса: Ξηροχώριον, Ксирохорион, до 1926 година Γιόρδινο, Гьордино или катаревуса Γιόρδινον, Гьординон[2]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 563 жители (2011).[3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на 30 километра северозападно от Солун, близо до южния бряг на Горчивото езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Коритен е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коритенъ (Гьордже) живеят 370 българи християни.[5] Цялото население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коритен (Koritin) има 568 жители българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6] В същата 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов учител в коритенското българско училище е Стоян Димитров от Градобор.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Коритен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Ксирохорион.[9] Част от жителите му се изселват и в селото са настанени кападокийски гърци от село Мисти.[3] В 1928 година Коритен е представено като смесено местно-бежанско село с 63 бежански семейства и 243 жители бежанци.[10]
В 2001 година селото има 647 жители, а в 2011 година - 563.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гордино[11] | Γκόρδινο | Корифи | Κορυφή[12] | възвишение на ЮЗ от Коритен и Балейка (258,4 m)[11] |
| Кокошка[11] | Κοκόσκα | Вунария | Βουνάρια[12] | възвишение на Ю от Коритен[11] |
| Шишманка[11] | Σισμάνκα | Рахи | Ράχη[12] | местност на ЮЮИ от Коритен[11] |
| Радина[11] | Ράχες Ραδινά | Корифулес | Κορυφουλες[12] | възвишение на ЮИ от Коритен[11] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Коритен
Васил Чакаларов (1879 – ?), солунски войвода на ВМРО- Коста Чекаларов (1903 – ?), български политик и партизанин
- Димитър Иванов, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[13]
- Дино Георгиев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[14]
- Костадин Георгиев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина[15]
- Стамат Иванов (1898 – 1968), български революционер и синдикален деец
- Трайко Запрянов (1904 – 1992), виден български учен, професор, лекар невролог, университетски преподавател
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Ξηροχώρι // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 334.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
| |||||||||||||||||
