Корифи (дем Александрия)

Корифи
Κορυφή
	Корифи Κορυφή
— село —
	Корифи Координати: 40°36′10.29″ с. ш. 22°30′24.51″ и. д. / 40.60286° с. ш. 22.50681° и. д. Корифи Корифи
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Александрия
Географска област	Урумлък
Надм. височина	10 m
Население	956 души (2021 г.)

Вижте пояснителната страница за други значения на Корифи.

Корифѝ (на гръцки: Κορυφή) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на надморска височинаот 10 m в областта Урумлък (Румлуки), югоизточно от Александрия (Гида). На половин километър западно е разположена махалата Неохоропуло, смятана в миналото за отделно селище. Землището на селото е много плодородно.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Корифи е гръцко село в Солунската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Корофи (Corofi), Камбанийска епархия, живеят 1080 гърци.^[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Корифи (Korifi) живеят 145 гърци и в селото работи гръцко училище.^[3]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Корифи (Κορυφή) е елиногласно село в Кулакийската епископия с 482 жители с гръцко съзнание. В селото работи начално гръцко смесено училище с 60 ученици (53 мъже и 7 жени) и 1 учител.^[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Корифи остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Корифи е смесено местно-бежанско селище с 24 бежански семейства и 88 жители бежанци.^[5] Уголемяването на броя на жителите в 1961 година се дължи на присъединяването на Неохоропуло.^[1]

Селото традиционно произвежда памук и захарна тръстика. Населението се занимава и с краварство, тъй като селото има около 2000 декара ливади.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Корифи на 31 декември 1968 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Фурс^[6]	Φούρς	Некротафион	Νεκροταφείον^[7]	местност на С от Корифи^[6]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	445^[1]	568^[1]	816^[1]	1206^[1]	1208^[1]	1686^[1]	1656^[1]	1650^[1]	1520^[1]	1544	1227

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Корифи

Василиос Филипу (Βασίλειος Φιλίππου), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище^[8]
Георгиос Бикесарос (Γεώργιος Μπικέσαρος), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище^[9]
Евангелос Панайотопулос, известен като Велендзас (Ευάγγελος Παναγιωτόπουλος, Βελέντζας), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру, арестуван от османските власт и осъден на 18 месеца затвор^[9]
гръцки андартски деец, агент от трети ред^[10]
Николаос Йованопулос (Νικόλαος Γιοβανόπουλος), гръцки андартски деец, епитроп на местното гръцко училище^[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ^а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)

[Симовски_15-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)

[3] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)

[Μακεδονικά_136_–_137-4] Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.

[5] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Ген-6] а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-7] Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)

[8] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)

[АГМК|36-9] а ^б ^в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 36. (на гръцки)

[10] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 57. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]