Корнелиу Кодряну

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корнелиу Кодряну
румънски политик
Корнелиу Кодряну 
Роден: 18 септември 1899
Хуши, Румъния
Починал: 30 ноември 1938
Снагов, Румъния

Корнелиу Зеля Кодряну (на румънски: Corneliu Zelea Codreanu) е румънски активист, крайнодесен политик, лидер на Желязната гвардия (Легиона на Архангел Михаил).

Биография[редактиране | edit source]

Корнелиу Кодряну е роден в Хуши, в семейството на Йон Кодряну. По-късно баща му Йон, който е учител, става политическа фигура в движението на Корнелиу.

Корнелиу следва право и започва политическа кариера. Създава крайнодясната, фашистка, антикомунистическа партия Желязната гвардия (Легиона на Архангел Михаил) през ноември 1927 година.[1]

На 30 юни 1930 година румънският парламент, вече под контрола на Националната селска партия (НСП), която се стреми да спечели подкрепата на българите в Добруджа, гласува отново да промени закона, които позволяват на българите да си върнат третината земя, предадена на държавата в резултат на предишния закон.[2]

Тази промяна се възприема на нож от арумънските активисти и основна тяхна мишена става Константин Ангелеску, дееца на НСП предложил промяната, депутат от окръг Калиакра и държавен секретар в Министерството на вътрешните работи.[2]

На 21 юли 1930 арумънинът Георге Беза прави неуспешен опит за покушение срещу Ангелеску. В резултат е арестуван лидерът на Легиона Корнелиу Кодряну. Йон Караника заедно с Константин Папаначе, Григоре Пиху, Стерие Чюмети, Георге Гичя, Стере Фикъта и Мамали подписват брошура, в която твърдят, че покушението е оправдано. Те също са арестувани и на 24 юли 1930 година на път към затвора Въкърещи се срещат с Кодряну и прекарват 40 дни в затвора с него. Всички се присъединяват към Желязната гвардия. Според Папаначе, Кодряну е впечатлен от поведението на седмината арумъни в затвора и казва:

Вашето нравствено здраве е от източника. В планините вие съхранявате всички съкровища на расата си. Някога и моят народ беше като вас. Днес той е изкривен в голяма степен. Бих искал да излекувам своя народ, да имам легионери като вас.[2]

След забраната на Желязната гвардия от министър-председателя Йон Георге Дука на 10 декември 1933 г. Корнелиу Кодряну започва да се крие от властите.[3] В крайна сметка Корнелиу е арестуван и осъден на 10 години тежък картожен труд.[4] На 30 ноември 1938 година е обявено, че Кодряну е застрелян при опит да избяга от концлагера предната нощ.[5] Детайлите около смъртта му са разкрити много по-късно — най-вероятно 14 затворника заедно с Корнелиу са изведени от затвора и екзекутирани (удушени вероятно с гарота и застреляни) край Снагов от румънската жандармерия, а телата им са заровени в двора на затвора в Жилава.[6]

Според проучване на румънската телевизия в 2006 година, Корнелиу Кодряну е сред 100 най-велики румънци.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Francisco Veiga, Istoria Gărzii de Fier, 1919-1941: Mistica ultranaţionalismului, Humanitas, Bucharest, 1993, р. 92-93.
  2. а б в Gica, Alexandru. The Recent History of the Aromanians in Romania
  3. Cristian Sandache, Istorie și biografie: Corneliu Zelea Codreanu, Editura Mica Valahie, București, 2005, ISBN 978-973-7858-92-4, p. 190.
  4. Ilarion Ţiu, "Relaţiile regimului autoritar al lui Carol al II-lea cu opoziţia. Studiu de caz: arestarea conducerii Mişcării Legionare", in Revista Erasmus
  5. Ilarion Ţiu, "Relaţiile regimului autoritar al lui Carol al II-lea cu opoziţia. Studiu de caz: arestarea conducerii Mişcării Legionare", in Revista Erasmus
  6. Norman Davies, Europe: A History, Oxford University Press, Oxford, 1996, р. 968. ISBN 0-19-820171-0
  7. Top 100 Mari Români, at the Mari Români site of the Romanian Television