Корница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Корница
Kornitsa,Blagoevgrad District,Bulgaria.jpg
България
Red pog.png
Корница
Област Благоевград
Red pog.png
Корница
Общи данни
Население 1 593 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 63,584 km²
Надм. височина 660 m
Пощ. код 2970
Тел. код 07520
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 38666
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Корница
Рамадан Бялк
(ДПС)

Ко̀рница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Корница се намира в планински район — в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа.

Най-близкият град в околността е Гоце Делчев, на около 12 километра.

История[редактиране | edit source]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици.[1] Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница (Корниче) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета.[2] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница (Корниче) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.[3]

В 19 век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Корница (Cornitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на 19 век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Корница, на СЗ от Неврокоп, до един приток от Места. Овчари, козари и дърводелци. Наоколо гора.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи-мохамедани[7] в 90 къщи.[8]

Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[9]

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница. “… през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков – намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето.

При тези събития в Корница загиват и трима българи мохамедани – двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият – ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умира от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев…[10]

Религии[редактиране | edit source]

Жителите на селото са предимно помаци - мюсюлмани, но в Корница живеят и християни, които са се заселили по тези места след Балканската война.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 73.
  2. Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 180.
  3. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  5. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  7. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 196.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  9. Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
  10. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82-84.
  11. Иванов, Васко. Великият депутат Ш. Поюков издъхна 2 сни след като Доган не се прости с него заради сараите в Девин. // Струма (5196). 3 юни 2009.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.