Коса (инструмент)

Вижте пояснителната страница за други значения на Коса.

---

Коса

Коса̀ е земеделски ръчен инструмент, предназначен за косене на тревни култури използвани за храна на животните и по-рядко за жънене.

Устройство

Съставни елементи на косата:
1. Бот
2. Гръб
3. Острие
4. Пета
5. Реза
6. Халка
7. Дръжка
8. Ръкохватки

Състои се от дълго острие, леко извито навътре и дълга дървена дръжка. На дръжката има една или две ръкохватки за по-добро захващане. Обикновено краят на дръжката или задната ръкохватка се държи от лявата ръка, а долната ръкохватка е за дясната. По този начин се позволява добро захващане и нормален замах, при който да се откоси растителността от металната ѝ част. Дължината на косата е около 170 сантиметра.

Най-общо косата има две основни части дървена и метална.

• Металната част е съставена от следните елементи
  • Бот - това е върхът на косата
  • Острие
  • Гръб
  • Пета
  • Реза - метална пластина, която в единия край е занитена към петата, а другият се закачва към дръжката.
  • Халка (метална гривна) - в нея се събират дръжката, резата и дървен клин, създаващи здрава връзка между двата основни елемента.
• Дървената част е съставена от следните елементи
  • Дръжка (нарича се още сап) - тя е скосена в предния си край подобно на конус.
  • Ръкохватка (клечка)- една или две.
  • Клин - малък елемент, който се набива в халката и затяга връзката между металната част на косата и нейната дръжка.

Клепане

Клепане на коса

Клепане или клепене се нарича метода на заостряне на режещата пъвърхност на косата. Той се прилага при незакалена стомана и представлява вид студено закаляване. След захабяване на острието косата се поставя върху твърда равна повърхност - най-добре е това да се направи върху метална наковалня. С малко заострено чукче се правят кратки, но голям брой удари като се започва от по-дебелата част и се изтегля към режещата повърхнност. При тези удари зърната, от които е съставен метала се сбиват едно към друго. Това води до повишаване на якостта на материала и промяна на формата на острието. Обикновено то се оставя леко вълнообразно за да се улесни прерязването на тревата. Промяната на формата на острието се изразява в това, че се избутва материал от по-дебелата част на клина към върха на острието като по този начин частично се възстановява широчината за сметка на дебелината му. След клепането задължително се шлайфа с брус.

История

Косата е била позната и използвана още от древните римляни. Вероятно това е станало след завладяването на скитските и тракийските племена от Римската империя. Съществуват данни, че косата е позната на скитите още в периода на 5 в.пр.н.е. В някой от индоевропейските езици думата използвана за коса буквално означава скити. В Европа тя навлиза във всички общества доста късно - 12 - 13 век. Постепенно освен за косене на трева е намерила приложение и в жътвата, като по този начин се избягвало прегърбването на жътваря при употребата на сърп.

Символика

Картина характеризираща представата на европейците за образа на смъртта

Противоположно на сърпа в Европа косата е изобразявана като инструмент използван от смъртта. Смъртта често е представяна като възрастна грозна жена или скелет носещ обърната нагоре коса. Индийската богиня Кали също е изобразявана с коса.

Вижте също

• Клепало
• Сърп