Коса (инструмент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коса.

Коса

Коса̀ се нарича земеделски ръчен инструмент, предназначен за косене на тревни култури използвани за храна на животните и по-рядко за жънене.

Устройство[редактиране | edit source]

Съставни елементи на косата:
1. Бот
2. Гръб
3. Острие
4. Пета
5. Реза
6. Халка
7. Дръжка
8. Ръкохватки

Състои се от дълго, леко извито навътре острие и дълга дървена дръжка. На дръжката има една или две ръкохватки за по-добро захващане. Обикновено краят на дръжката или задната ръкохватка се държи от лявата ръка, а долната ръкохватка – от дясната. Така се постига добро захващане и нормален замах, при който металната ѝ част да откоси растителността. Дължината на косата е около 170 сантиметра.

Най-общо косата има две основни части – дървена и метална.

  • Металната част е съставена от следните елементи:
    • Бот – това е върхът на косата;
    • Острие;
    • Гръб;
    • Пета;
    • Реза – метална пластина, единият край на която е занитен към петата, докато другият е закачен към дръжката;
    • Халка (метална гривна) – в нея се събират дръжката, резата и дървеният клин, създаващи здрава връзка между двата основни елемента.
  • Дървената част е съставена от следните елементи:
    • Дръжка (нарича се още сап) – тя е скосена в предния си край подобно на конус;
    • Ръкохватка (клечка) – една или две;
    • Клин – малък елемент, който се набива в халката и затяга връзката между металната част на косата и нейната дръжка.

Клепане[редактиране | edit source]

Клепане на коса

Клепане или клепене се нарича методът на заостряне на режещата повърхност на косата. Той се прилага при незакалена стомана и представлява вид студено "закаляване". След захабяване на острието косата се поставя върху твърда равна повърхност – най-добре върху метална наковалня. С малко заострено чукче се нанасят кратки, но много на брой удари, като се започва от по-дебелата част и се изтегля към режещата повърхност. При тези удари зърната, от които е съставен металът, се сбиват едно към друго. Това води до повишаване на якостта на материала и промяна на формата на острието. Острието се оставя обикновено леко вълнообразно, за да се улесни прерязването на тревата. Промяната на формата на острието се изразява в това, че материал от по-дебелата част на клина се избутва към върха на острието, като по този начин частично се възстановява широчината за сметка на дебелината му. След клепането задължително се шлайфа с брус.

История[редактиране | edit source]

Косата е била позната и използвана още от древните римляни. Вероятно това е станало след завладяването на скитските и тракийските племена от Римската империя. Съществуват данни, че косата е била позната на скитите още през V век пр.н.е. В някои от индоевропейските езици думата, използвана за коса, буквално означава скити. В Европа тя навлиза във всички общества доста късно – през XII-XIII век. Постепенно освен за косене на трева е намерила приложение и в жътвата, за да се избегне прегърбването на жътваря при работа със сърп.

Символика[редактиране | edit source]

Противоположно на сърпа, в Европа косата е изобразявана като инструмент, използван от смъртта. Смъртта често е представяна като възрастна грозна жена или скелет, носещ обърната нагоре коса. Индийската богиня Кали също е изобразявана с коса.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]