Косинец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКосинец
Ιεροπηγή
Изглед от Косинец днес.
Изглед от Косинец днес.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Косинец
Косинец на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Косинец
Косинец на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°34′50.15″ с. ш. 21°04′57″ и. д. / 40.5806, 21.0825 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Население 420 (2001)
Надм. височина 1080 m
Пощ. код 500 07
Тел. код 24670-72

Ко̀синец или рядко книжовно Костенец (на гръцки: Ιεροπηγή, Йеропиги, до 1927 година Κοστενέτσι или Κωστενέτσι, Костенеци[1]) е село в Република Гърция, дем Костур (Кастория), област Западна Македония с 420 жители (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Чешмата Кланца

Косинец е разположено на 25 километра северозападно от демовия център Костур и на 3 километра от албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малимади. Селото е построено амфитеатрално между ридовете Чуката (Вилски връх), Змията, Свети Атанас, Габро, Рудища и Клищевища с изглед към планината Грамос на юг, и областта Девол и планината Морава на запад в Албания.

Селото е традиционно разпределено на три махали, като в средната е църквата „Света Великомъченица Петка/Парашкева/“, в която се намира смятаният за лечителен извор, на който през 1927 година е прекръстено селото — Йеропиги на гръцки означава светен извор. Самият извор е оформен като чешма на южната стена на църквата, която се е именувала от местните българи „Кланца“ и оформена като чешма на 12 май 1867 година. Църквата „Света Петка“, строена през 1867 година и наричана днес „Агия Параскеви“ (Αγία Παρασκευή) е единсвената оцеляла сграда след пълното разрушаване на селото през 1949 година. След заселване на власите през 1957 година в селото, е пристроена камбанария в характерен гръцки стил.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени.[2] Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села произхожда. Според Георгиос Модис („Македонската борба и новата история на Македония“, 1967) селото е основано в началото на 17 век от власи от Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.[3]

В края на 19 век селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. Косинец е първото село в Костурско заедно със Загоричани, в което е открито българско училище. Това става през 1868 година без разрешението на Костурския гръцки владика Никифор[4], когато в своя дом Търпо Поповски започва да преподава на 60 ученици. Училището е закрито през следващата година, тъй като Търпо Поповски открива училище и започва да преподава във Воден, но през учебната 1871-1872 година то подновява работата.[5] През учебната 1883/1884 година Петър Станоев е учител в Косинец[6]

А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Косница (Kosnitza) живеят 600, а в Костенац (Kostenatz) 2400 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Косинец (Kossinetz) е посочено като село в Костурска каза със 192 домакинства с 548 жители българи.[8] През 1878 година в Костурско действа с чета капитан Наум от Косинец.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Косинец има 1 360 жители българи.[10]

Косинец в 1928 година. В долният десен ъгъл е чешмата Кланца

В началото на 20 век повечето жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия, като и последните патриаршистки семейства се отказват от Патриаршията след Илинденското въстание.[11] Селото остава екзархийско въпреки натиска на гръцката въоръжена пропаганда чак до попадането си в Гърция през 1912 година. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Косинец (Kossinetz) има 1 560 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.[12]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Косинец от 200 къщи останали само 8 неизгорени, изгорени са църквите „Света Петка“ и „Свети Атанас“, и са убити Васил Киселинчев (86 г.), Цвета В. Киселинчева (88), Трендо Мацанов (90), Мануша Т. Мацанова (78), Деспа Ц. Оцева (72), Елена С. Гершанова (73), Мара Пенова (70), Киро Главковски (64), Мара X. Тумбарова (27), Илия А. Петков (13), Герго Руков (62), Митровица Пеличарка, Коло Петков (51), Стоян Мацанов (60), Пене Пулячев (70).[13] Както и Динко Калановски (69). При ново нападение на 27 август са убити още 29 души и са изгорени още седем къщи. От Косинец 88 души участват във въстанието, като от тях загиват Кръстьо Кондов Георгиев, Димитър Киров, Търпо Трайков и Христо Киселинчев[14].

След въстанието косинчени са принудени да отблъскват и нападенията на гръцките андартски чети. През февруари 1907 година османски части успяват да убият в Косинец трима четници на ВМОРО — Нашо Марковски, влаха Гушо Зубов и Щерьо Зисов (Живков), брат на Костандо Живков.[15]На 3 май 1907 година след като селяните заминават на гурбет в чужбина, 320 членна гръцка чета, ръководена от капитаните Янис Критикос и Христос К. Мичос отсяда в Кърчища, където местният гъркоманин Пандо Гачко я снабдява с турски дрехи и след това през деня водена от куриера Спиро Влаха напада Косинец. Дельо Марковски организира отбраната на селото — заедно с Георги (Гако) Кенков се разполагат в една къща, Гюто (Йото) Стасков и Митрето Пировски във втора, а малкото братче на Марковски Кръсто — в трета и петимата отблъскват андартите, които привечер се оттеглят с 20 души жертви. От селяните е убита Султана Динева Гушлева, деец на комитета и едно момиче, което е нарязано на парчета. При оттеглянето си андартите изгарят къщата и дюкяна на Марковски.[16]

На 13 май 1908 година 200 андарти под ръководството на Георгиос Диконимос (капитан Макрис) нападат Косинец, но са отблъснати от селската милиция с големи загуби. От това време започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след 1913 година. След 1903 година мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 година в Мадисон, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.

Гръцка статистика от 1905 година представя Костенеци като село с 1 083 жители - 600 гърци и 483 българи.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Косинец преди Балканската война има 210 български къщи.[18]

При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и шест души от Косинец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

[редактиране] В Гърция

Косинец след 1930 година.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. До 1940 година в България са прокудени от гръцките власти или се изселват доброволно 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на българското население на селото. В 1924 година в селото са заселени 58 души (12 семейства) гърци бежанци от Понт, Турция. В 1928 година селото е смесено-местно българско население и с 12 бежански семейства /53 души бежанци/.[20] В 1927 година селото е прекръстено на Йеропиги.[21]

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са „българомислещи с изявено българско съзнание“. В 1945 година в селото има 458 души, 400 от които с „негръцко национално съзнание“.

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италиански наказателни отряди.[22]

Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и в 1949 е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители — и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са отвлечени изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[23]От 1951 до 1957 година е напълно обезлюдено. В 1957 година в селото (както и в съседните села Смърдеш и Въмбел) са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Теспротия и някои от съседната останала в Албания област Колония.След прогонването на българското население от страна на гръцките власти, Косинец днес е най-голямото влашко село в региона.

[редактиране] Преброявания

Изглед към селото от запад
  • 1913 - 1221 души
  • 1920 - 563 души
  • 1928 - 501 души
  • 1940 - 507 души
  • 1951 - 0 души
  • 1961 - 449 души
  • 1971 - 440 души
  • 1981 - 450 души
  • 1991 - 451 души

[редактиране] Личности

Родени в Косинец
Отец Търпо Поповски.
Четата на Митре Киров Пировски
  • Гърция Андон Терзиовски (Αντώνιος Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, част от гръцкия комитет заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков, Иван Гулев, П. Калинов, П. Бичов (Π. Μπίτσος), И. Ружков (Ι. Ρούζκας). Убит от български четници в къщата му с братовчед му Ан. Гулев (Αν. Γούλιος)[24]
  • България Атанас Кършаков (1880 - 1907), български революционер
  • България Атанас Миховски (1895 - 1924), български политик, деец на БКП
  • България Васил Кършаков, български революционер
  • България Георги Кенков (1867 - 1932), български революционер
  • България Георги Киселинчев, български архитект
  • Гърция Георги Попстефанов, гръцки андарт
  • България йеродякон Григорий Бейдов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[25]
  • България Дельо Марковски (1871 - 1939), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Гърция Зисо Пенчев (Ζήσης Πέντσας), гръцки андартски деец, учител, помощник на Георгиос Цондос[24]
  • Гърция Зисо Терзиовски (Ζήσης Τερζής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[24]
  • Гърция Иван Гулев (Ιωάννης Γούλιος), деец на ВМОРО, издал на костурския владика Германос Каравангелис организационни тайни, осъден от ВМОРО на смърт, спасил се с бягство в Гърция и преминал на гръцка страна[26]
  • Гърция Иванчо Терзиовски, гръцки андартски капитан
  • България Лазар Атанасов Гушлев, български революционер, гевгелийски войвода на ВМОК в 1902 година[27]
  • България Лазар Киселинчев (1874 - 1946), български революционер
  • България Ламбро Руков, четник при войводата Васил Чекаларов
  • България Минчо Томов (Стамчев, Станчев) (около 1845 - ?), български революционер
  • Република Македония Мито Миовски (р. 1936), езиковед от Република Македония
  • България Митре Пировски (? - 1903), български революционер от ВМОРО
  • България Наум Киров (Наум Константинов), хайдутин
  • България отец Наум Отцев (1870 - 1927), български свещеник и революционер
  • България Наум (Нумо) Марковски, български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Наум Руков (1847 - 1937), участник в гръцкото и българското революционни движения, деец на ВМОРО
  • България Никола Гушлев, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[28]
  • Гърция Никола Кирчов, деец на ВМОРО, преминал на гръцка страна[29]
  • България Никола Поповски (ок.1876 - 1922), български предприемач
  • България Пандо Киселинчев (1890 - 1982), български скулптор
  • Гърция Сарандис Цеманис (Цеманов, 1892 - 1973), гръцки лекар, кмет на Костур
  • България Стоян Гушле (1848 - ?), български харамия
  • Гърция Трифон Емануилов (Τρύφων Εμμανουήλ), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[30]
  • България отец Търпо Поповски (1848 - 1928), български свещеник, просветен деец и революционер
  • Гърция Филип Димодаскалов (Φίλιππος Δημοδιδασκάλου), гръцки андартски деец, арестуван и убит от Кляшев и Кършаков[30]
  • България Христо Гушлев - Гучо (1869 - 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Гърция Христо Калинов (Χρήστος Καλίνης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, заедно с Васил Цеманов, Трифон Емануилов, Михаил Кършаков и Андон Тезиовски създава гръцки комитет в селото[30]
  • България Христо Руков (1887 - след 1964), член на Изпълнителния комитет на ВМОРО
  • България Цветко Василев Попцветков (1876 - 3.01.1943), деец на Илинденската организация[31]
Македоно-одрински опълченци
Прави: Иван Петров, Никола Врингов от Емборе, Иван Майналовски от Косинец, Кръстю Димитров, Иван Томов. Седнали: Коста Друмчеков, Васил Чеков от Върбени, Ставро Георгиев от Емборе.
  • България Иван А. Майноловски (1889 - ?), 1 рота на 6 охридска дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • България Петър Анастасов, 23-годишен, търговец, ІІІ клас, орден „За храброст“ ІV степен, орден „За военна заслуга“[33]
  • България Ставри Майноловски (Ставре Майноловски, 1880 - ?), майстор, II клас, Нестроева рота на 6 охридска дружина, 1 рота на 5 одринска дружина, Огнестрелен парк на МОО[32]

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

Открийте още информация за Косинец в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Косинец
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοστενέτσι - Ιεροπηγή
  2. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, стр. 16.
  3. ↑ Μόδης, Γεώργιος. Ο Μακεδονικός αγώνας και η νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας, (1967).
  4. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 25.
  5. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, стр. 18, 22, 25.
  6. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 97.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.
  9. ↑ Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
  10. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  11. ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  12. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  13. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.
  14. ↑ Илюстрация Илинден, бр.140, стр.13
  15. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 170.
  16. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК "Звезди", 2005 г., ISBN 9549514560, стр. 32 - 40.
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi.
  18. ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  22. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi.
  24. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 78.
  25. ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45-47.
  26. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57, 357.
  27. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 38.
  28. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 156, 716.
  29. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 57.
  30. ↑ а б в Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 77.
  31. ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.141, стр.17
  32. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 414.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.


Дем Костур (Кастория)
Костур (Кастория) | Апоскеп (Апоскепос) | Бобища (Верга) | Брещени (Авги) | Българска Блаца (Оксия) | Бъмбоки (Ставропотамос) | Вишени (Висиния) | Габреш (Гаврос) | Галища (Оморфоклисия) | Горенци (Корисос) | Горна Статица (Ано Мелас) | Горно Папратско (Птерия) | Добролища (Калохори) | Долно Папратско (Като Птерия) | Дреновени (Кранионас) | Дупяк (Диспилио) | Дъмбени (Дендрохори) | Желегоже (Пендаврисо) | Желин (Хилиодендро) | Жервени (Агиос Антониос) | Жупанища (Левки) | Загоричани (Василиада) | Загоричански манастир „Света Петка“ (Агия Параскеви) | Изглибе (Пория) | Клисура | Кондороби (Метаморфоси) | Кономлади (Макрохори) | Косинец (Йеропиги) | Куманичево (Лития) | Кърпени (Крепени) | Личища (Поликарпи) | Маврово (Маврохори) | Маняк (Маняки) | Нов чифлик (Хлои) | Олища (Мелисотопос) | Олищки манастир „Свети Врач“ (Агии Анагири) | Орман (Неа Левки) | Ощени (Инои) | Поздивища (Халара) | Псора (Ипсило) | Света Неделя (Агия Кириаки) | Сетома (Кефалари) | Сливени (Коромилия) | Статица (Мелас) | Тиквени (Колокинту) | Тихолища (Тихио) | Фотинища (Фотини) | Цакони | Черешница (Поликерасо) | Четирок (Месопотамия) | Чурилово (Агиос Николаос) | Чърновища (Маврокамбос) | Шестеово (Сидирохори)

Исторически села: Бабчор (Вапсори) | Лобаница (Агиос Димитриос) | Тръстика (Акондио) | Чърчища (Царциста)
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%86&oldid=4627867“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици