Космическа програма на СССР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския Съюз. Началото на пилотираната космонавтика е полета на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Най-важните етапи на усвояването на космоса[редактиране | edit source]

Дълго време всякаква информация за ракетите, спътниците и хората, съпричастни към тази техника е била засекретена. Сега една от тайните може да се разкрие: изкуствения спътник на Земята е бил разработен в подмосковското селище Болшеве (сега е "наукоград" Корольов). Това официално е зарегистрирано в книги, посветени на съветската космонавтика и даже на мемориална дъска, сложена на улица Тихонравова. За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средствата за неговата доставка на 13 май 1946 г. Съвета на Министрите на СССР издаде постановление за започване на мащабна работа по развитие на отечественото ракетостроене.

В съответствие с това постановление в Болшеве на територията на бившото инженерно училище се формира Научноизследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение №4. За директор на института бил назначен генерал А.И. Нестеренко, негов заместник по специалност "Балистични ракети с течно гориво" е полковник М.К. Тихонравов, съратник на Корольов в ГИРД и Реактивния институт. Михаил Тихонравов е бил известен като създател на първата ракета с течно гориво, изстреляна в Нахабино на 17 август 1933 г. В 1945 г. той оглавил проект за издигане на двама астронавти на височина 200 километра с помощта на ракета тип ФАУ-2 и управляема ракетна кабина. Проектът бил поддържан от Академията на науките и одобрен от Сталин. Обаче в трудните следвоенни години на ръководството на военния отрасъл не им е било до космически проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща на изпълнението на главната задача по създаване на "далекобойни ракети".

Изследвайки перспективите за развитие на ракетите, създавани по класическа последователна схема, Тихонравов е стигнал до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследвания, проведени под ръководството на Тихонравов са показали, че пакетната схема от ракети, създадени тогава в "КБ Корольов", ще обезпечи четири пъти по-голяма скорост, отколкото при обикновената схема. С внедряване на "пакетната схема" групата на Тихонравов се приближила към осъществяване на своята заветна мечта за полет на човека в космическото пространство. Те продължавали изследванията на проблемите, свързани с изстрелването и връщането на Земята на изкуствени спътници.

16 септември 1953 г. по заповед на "ОКБ Корольов" в института била открита първата научноизследователска задача с космическа тематика "Изследвания по въпроса за създаване на първия изкуствен спътник на Земята". Групата на Тихонравов, имаща солидна подготовка по тази тема я изпълнила оперативно.

През 1956 г. Тихонравов с част от своите сътрудници се прехвърлил от института в ОКБ Корольов като началник на отдела по проектиране на спътници. При неговото непосредствено участие са се създали първите изкуствени спътници, пилотирани кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

Космическа програма и полети на кораби в СССР[редактиране | edit source]

Изкуствени спътници[редактиране | edit source]

  • Спутник — серия първи в света спътници.
    • Спутник-1 — първия безпилотен космически полет.

Спътници на СССР: Електрон // Метеор // Екран // Радуга // Хоризонт // Мълния // Гейзер // Алтаир // Купон // Глонасс // Парус

Космически телескопи[редактиране | edit source]

  • Астрон — космически ултравиолетов телескоп

Автоматични междупланетни станции[редактиране | edit source]

  • Марс — изследване на планетата Марс, първо меко кацане на неговата повърхност
  • Венера — програма за изследване на атмосферата на Венера и нейната повърхност
  • Вега — среща с Халеевата комета и пускане на балон в атмосферата на Венера.
  • Фобос — програма за изследване на спътниците на Марс.

Лунни станции[редактиране | edit source]

Пилотирани полети[редактиране | edit source]

Орбитални станции[редактиране | edit source]

Списък на ракети-носители[редактиране | edit source]

Базови разработки[редактиране | edit source]

Р-1, Р-7, Р-9, Р-12, Р-14, P-15, Р-16, Р-22, Р-24, Р-26, Р-36, Р-36М, Р-46, Р-56, РТ-2ПМ

Ракети-носители[редактиране | edit source]

Зенит // Космос // Днепър // Циклон (Циклон 2, Циклон 3, Циклон 4)

Семейство ракети-носители създадени на базата на Р-7: Восток // Восход // Луна // Мълния (Мълния-М) // Полет // Союз (Союз-ФГ, Союз-У, Союз-2) // Спутник // Ямал

Други ракети-носители: Ангара // Вълна // Квант // Космос // Н-1 //Протон // Рокот // Старт // Енергия

Разгонни блокове: Байкал // Бриз-М // ДМ // ДМ-SL // Корвет // Л // Фрегат //

Бойни ракети и ракетни комплекси[редактиране | edit source]

Бойни ракети (Класификация на НАТО): SS-4 // SS-5 // SS-6 // SS-9 // SS-18 (Satan) // SS-19 (Stileto) // SS-24 (Scalpel)

Бойни ракетни комплекси: Р-7 // Р-9

Външни препратки[редактиране | edit source]