Космическа програма на СССР

Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята в Съветския Съюз. Началото на пилотираната космонавтика е полета на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Най-важните етапи на усвояването на космоса

Дълго време всякаква информация за ракетите, спътниците и хората, съпричастни към тази техника е била засекретена. Сега една от тайните може да се разкрие: изкуствения спътник на Земята е бил разработен в подмосковското селище Болшеве (сега е "наукоград" Корольов). Това официално е зарегистрирано в книги, посветени на съветската космонавтика и даже на мемориална дъска, сложена на улица Тихонравова. За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средствата за неговата доставка на 13 май 1946 г. Съвета на Министрите на СССР издаде постановление за започване на мащабна работа по развитие на отечественото ракетостроене.

В съответствие с това постановление в Болшеве на територията на бившото инженерно училище се формира Научноизследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение №4. За директор на института бил назначен генерал А.И. Нестеренко, негов заместник по специалност "Балистични ракети с течно гориво" е полковник М.К. Тихонравов, съратник на Корольов в ГИРД и Реактивния институт. Михаил Тихонравов е бил известен като създател на първата ракета с течно гориво, изстреляна в Нахабино на 17 август 1933 г. В 1945 г. той оглавил проект за издигане на двама астронавти на височина 200 километра с помощта на ракета тип ФАУ-2 и управляема ракетна кабина. Проектът бил поддържан от Академията на науките и одобрен от Сталин. Обаче в трудните следвоенни години на ръководството на военния отрасъл не им е било до космически проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща на изпълнението на главната задача по създаване на "далекобойни ракети".

Изследвайки перспективите за развитие на ракетите, създавани по класическа последователна схема, Тихонравов е стигнал до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследвания, проведени под ръководството на Тихонравов са показали, че пакетната схема от ракети, създадени тогава в "КБ Корольов", ще обезпечи четири пъти по-голяма скорост, отколкото при обикновената схема. С внедряване на "пакетната схема" групата на Тихонравов се приближила към осъществяване на своята заветна мечта за полет на човека в космическото пространство. Те продължавали изследванията на проблемите, свързани с изстрелването и връщането на Земята на изкуствени спътници.

16 септември 1953 г. по заповед на "ОКБ Корольов" в института била открита първата научноизследователска задача с космическа тематика "Изследвания по въпроса за създаване на първия изкуствен спътник на Земята". Групата на Тихонравов, имаща солидна подготовка по тази тема я изпълнила оперативно.

През 1956 г. Тихонравов с част от своите сътрудници се прехвърлил от института в ОКБ Корольов като началник на отдела по проектиране на спътници. При неговото непосредствено участие са се създали първите изкуствени спътници, пилотирани кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

• 4 октомври 1957 — първия изкуствен спътник на Земята
• 12 април 1961 — първи полет на човек в космоса (Юрий Гагарин)
• 18 март 1965 — първо излизане на човек в открития космос (Алексей Леонов)
• 19 април 1971 — първата орбитална станция

Космическа програма и полети на кораби в СССР

Изкуствени спътници

Спутник-1

• Спутник — серия първи в света спътници.
  • Спутник-1 — първия безпилотен космически полет.

Спътници на СССР: Електрон // Метеор // Екран // Радуга // Хоризонт // Мълния // Гейзер // Алтаир // Купон // Глонасс // Парус

Космически телескопи

• Астрон — космически ултравиолетов телескоп

Автоматични междупланетни станции

• Марс — изследване на планетата Марс, първо меко кацане на неговата повърхност
• Венера — програма за изследване на атмосферата на Венера и нейната повърхност
• Вега — среща с Халеевата комета и пускане на балон в атмосферата на Венера.
• Фобос — програма за изследване на спътниците на Марс.

Лунни станции

• Луна — изследване на Луната, доставка на лунен грунд, Луноход 1 и Луноход 2

Пилотирани полети

• Восток — първи пилотирани полети в космоса
• Восход — пилотирани орбитални полети; първо излизане в открития космос на човек, първи многоместни кораби.
• Союз — пилотирани експедиции
  • Експериментален проект Аполо-Союз / Apollo-Soyuz Test Project (съвместно с НАСА)
  • Интеркосмос - програма дала възможност на космонавти от приятелски държави да летят в космоса между 1978 и 1988.

Орбитални станции

• Салют — първата серия орбитални станции
• Мир — първа орбитална станция от модулен тип.

Списък на ракети-носители

Базови разработки

Р-1, Р-7, Р-9, Р-12, Р-14, P-15, Р-16, Р-22, Р-24, Р-26, Р-36, Р-36М, Р-46, Р-56, РТ-2ПМ

Ракети-носители

Зенит // Космос // Днепър // Циклон (Циклон 2, Циклон 3, Циклон 4)

Семейство ракети-носители създадени на базата на Р-7: Восток // Восход // Луна // Мълния (Мълния-М) // Полет // Союз (Союз-ФГ, Союз-У, Союз-2) // Спутник // Ямал

Други ракети-носители: Ангара // Вълна // Квант // Космос // Н-1 //Протон // Рокот // Старт // Енергия

Разгонни блокове: Байкал // Бриз-М // ДМ // ДМ-SL // Корвет // Л // Фрегат //

Бойни ракети и ракетни комплекси

Бойни ракети (Класификация на НАТО): SS-4 // SS-5 // SS-6 // SS-9 // SS-18 (Satan) // SS-19 (Stileto) // SS-24 (Scalpel)

Бойни ракетни комплекси: Р-7 // Р-9

Външни препратки

• ((ru)) "РКК "Енергия" С. П. Корольова"
• ((ru)) "НПО С.А. Лавочкин"
• ((ru)) "ГКНПЦ М.В. Хруничев"
• ((ru)) "Изследователски център М. В. Келдиш"
• ((ru)) Енциклопедия "Космонавтика" на А. Железняков
• ((ru)) Пилотиран космос