Космонавтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Спутник
Нийл Армстронг
Бъз Олдрин
(Отгоре надолу)

Космонавтиката (от древногръцки κόσμος: - Вселена и ναυτική: - мореплаване) е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Термина „космонавтика“ въвежда Г. Е. Лангемак.[1]

Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полетът на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (така наречената Космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече, благодарение на съвместното строителство на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд.

Етапи на усвояването на космоса[редактиране | edit source]

Първият изкуствен спътник на Земята е разработен в подмосковното селище Болшев (сега наукоград Корольов). За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средства за доставянето му на 13 май 1946 год. Съвета на Министрите на СССР приема постановление за започване на мащабна работа по развитие на ракетостроенето. В съответствие с това постановление в Болшев на територията на бившето инженерно училище се сформира Научноизследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение №4.

За началник на института е назначен генерал А. И. Нестеренко, негов заместник по специалността „Течни балистични ракети“ — полковник М. К. Тихонравов, съратник на С. П. Корольов от ГИРД и РНИИ. Михаил Клавдиевич Тихонравов е известен като създател на първата ракета с течно гориво, стартирала в Нахабино на 17 август 1933 година. Също така той през 1945 година оглавлява проекта за извеждане на двама космонавти на височина 200 километра с помощта на ракета от типа „Фау-2“ и управляема ракетна кабина. Проектът е бил поддържан от Академията на науките на СССР и одобрен от Йосиф Сталин. Обаче в трудните следвоенни години ръководството на военната промишленост не възприема космическите проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща за изпълнението на главната задача по създаване на „далекобойни ракети“.

Изследвайки перспективите на развитие на ракетите, създавани по класическата последователна схема, Тихонравов достига до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследванията, проведени под ръководството на Тихонравов, показват, че пакетната схема от ракети, създадени от КБ на Корольов, осигурява скорост четири пъти по голяма от скоростта при обикновена компоновка. С внедряването на „пакетната схема“ групата на Тихонравов се приближава до осъществяването на своята заветна мечта за излизане на човек в космическото пространство. По самоинициатива продължават изследванията на проблемите по извеждането и завръщането на Земята на ИСЗ.

На 16 септември 1953 г. по заявка на ОКБ Корольов в НИИ-4 е открита първата научноизследователска работа върху космическа тематика „Изследване по въпроса на създаване на първият изкуствен спътник на Земята“. Групата на Тихонравов, имаща солиден опит в тази област, я изпълнява оперативно.

През 1956 година М. К. Тихонравов с част от своите сътрудници се преназначава от НИИ-4 в ОКБ на Корольов като началник отдел по проектиране на спътници. С неговото непосредствено участие се създават първите ИСЗ, пилотируеми кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

Космически агенции[редактиране | edit source]

Докато само САЩ, СССР/Русия и Китай са извеждали хора в орбита, много други страни имат космически агенции, които проектират и конструират изкуствени спътници, ръководят различни космически изследвания и координират национални космически програми.

Важни космически програми и полети на КА[редактиране | edit source]

Изкуствени спътници на земята (ИСЗ)[редактиране | edit source]

Спътници на СССР и Русия по списък: Електрон // Метеор // Екран // Радуга // Хоризонт // Мълния // Гейзер // Алтаир // Купон // Глонасс // Парус.

Космически телескопи[редактиране | edit source]

вижте също Категория:Космически телескопи

Автоматични междупланетни станции[редактиране | edit source]

Лунни космически апарати[редактиране | edit source]

вижте също Категория:Непилотирани космически апарати

Пилотирани полети[редактиране | edit source]

вижте също Категория: Пилотирани космически апарати

Орбитални станции[редактиране | edit source]

виж Категория: Орбитални станции

Частни космически кораби[редактиране | edit source]

Ракети-носители[редактиране | edit source]

Ракета-носител - един от най-важните елементи на космонавтиката. Осъществява извеждането на изкуствени спътници на Земята на орбита.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Георгий Лангемак - отец „Катюши Автор Эдуард Вилль

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]