Космонавтика

(Отгоре надолу)

Първият изкуствен спътник Спутник-1;
Първият човек на Луната Нийл Армстронг;
Комонавта Едуин Олдрин на повърхността на Луната. Засега Луната е единствения естествен спътник по чиято повърхност са стъпвали хора.

Космонавтиката (от древногръцки κόσμος: - Вселена и ναυτική: - мореплаване) е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. Термина „космонавтика“ въвежда Г. Е. Лангемак.^[1]

Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полетът на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Първите години от развитието на космонавтиката се характеризират с остра конкуренция между държавите (така наречената Космическа надпревара). Международното сътрудничество започва да се развива едва през последните десетилетия, най-вече, благодарение на съвместното строителство на Международната космическа станция и изследванията, провеждани на нейния борд.

Съдържание

1 Етапи на усвояването на космоса
2 Космически агенции
3 Важни космически програми и полети на КА
4 Ракети-носители
5 Източници
6 Вижте също
7 Външни препратки

Етапи на усвояването на космоса [редактиране]

Първият изкуствен спътник на Земята е разработен в подмосковното селище Болшев (сега наукоград Корольов). За реализацията на задачата за създаване на ядрено оръжие и средства за доставянето му на 13 май 1946 год. Съвета на Министрите на СССР приема постановление за започване на мащабна работа по развитие на ракетостроенето. В съответствие с това постановление в Болшев на територията на бившето инженерно училище се сформира Научноизследователски артилерийски институт за реактивно въоръжение №4.

За началник на института е назначен генерал А. И. Нестеренко, негов заместник по специалността „Течни балистични ракети“ — полковник М. К. Тихонравов, съратник на С. П. Корольов от ГИРД и РНИИ. Михаил Клавдиевич Тихонравов е известен като създател на първата ракета с течно гориво, стартирала в Нахабино на 17 август 1933 година. Също така той през 1945 година оглавлява проекта за извеждане на двама космонавти на височина 200 километра с помощта на ракета от типа „Фау-2“ и управляема ракетна кабина. Проектът е бил поддържан от Академията на науките на СССР и одобрен от Йосиф Сталин. Обаче в трудните следвоенни години ръководството на военната промишленост не възприема космическите проекти, които са се възприемали като фантастика, пречеща за изпълнението на главната задача по създаване на „далекобойни ракети“.

Изследвайки перспективите на развитие на ракетите, създавани по класическата последователна схема, Тихонравов достига до извода за тяхната непригодност за междуконтинентални разстояния. Изследванията, проведени под ръководството на Тихонравов, показват, че пакетната схема от ракети, създадени от КБ на Корольов, осигурява скорост четири пъти по голяма от скоростта при обикновена компоновка. С внедряването на „пакетната схема“ групата на Тихонравов се приближава до осъществяването на своята заветна мечта за излизане на човек в космическото пространство. По самоинициатива продължават изследванията на проблемите по извеждането и завръщането на Земята на ИСЗ.

На 16 септември 1953 г. по заявка на ОКБ Корольов в НИИ-4 е открита първата научноизследователска работа върху космическа тематика „Изследване по въпроса на създаване на първият изкуствен спътник на Земята“. Групата на Тихонравов, имаща солиден опит в тази област, я изпълнява оперативно.

През 1956 година М. К. Тихонравов с част от своите сътрудници се преназначава от НИИ-4 в ОКБ на Корольов като началник отдел по проектиране на спътници. С неговото непосредствено участие се създават първите ИСЗ, пилотируеми кораби, проекти на първите автоматични междупланетни и лунни апарати.

4 октомври 1957 — първият изстрелян ИСЗ (СССР).
12 април 1961 — първият полет на човек в космоса (Юрий Гагарин, СССР).
18 март 1965 — първо излизане на човек в откритият космос (Алексей Леонов, СССР).
21 юли 1969 — стъпване на човек на Луната (Нийл Армстронг, САЩ).
19 април 1971 — първата орбитална станция (СССР), по-късно — съвместно със САЩ, създаване на международната станция.
3 март 1972 — старт на първият апарат, напуснал последствие пределите на Слънчевата система (Пионер-10, САЩ).
12 април 1981 — извеждане на орбита на първият кораб за многократно използване (Колумбия, САЩ)

Космически агенции [редактиране]

Основна статия: Списък на космическите агенции

Докато само САЩ, СССР/Русия и Китай са извеждали хора в орбита, много други страни имат космически агенции, които проектират и конструират изкуствени спътници, ръководят различни космически изследвания и координират национални космически програми.

Бразилска космическа агенция — основана през 1994 г.
Европейска космическа агенция (ЕКА) — 1964 г.
Индийска организация за космически изследвания — 1969 г.
Италианска космическа агенция (ИКА) - 1988 г.
Канадска космическа агенция — 1989 г.
Китайско национално космическо управление — 1993 г.
Национално управление на САЩ по аеронавтика и използване на космоса (НАСА) — 1958 г.
Федерална космическа агенция на Русия (ФКА РФ) — (1990) г.
Японска агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) — 2003 г.

Важни космически програми и полети на КА [редактиране]

Изкуствени спътници на земята (ИСЗ) [редактиране]

Спутник — серията на първите в света ИСЗ. (СССР).
- Спутник-1 — първият космически апарат, изстрелян от човек в космоса. (СССР).
Авангард — серията на първите американски спътници. (САЩ)ИСЗ

Спътници на СССР и Русия по списък: Електрон // Метеор // Екран // Радуга // Хоризонт // Мълния // Гейзер // Алтаир // Купон // Глонасс // Парус.

Космически телескопи [редактиране]

Астрон — космически ултравиолетов телескоп (СССР).
Хабъл — космически телескоп-рефлектор. (САЩ).
Swift — космическа обсерватория за наблюдение на гама-излъчванията (САЩ, Италия, Великобритания).

вижте също Категория:Космически телескопи

Автоматични междупланетни станции [редактиране]

Пионер — програма за изследване на Луната, междупланетното пространство, Юпитер и Сатурн. (НАСА)
Вояджър — програма за изследване на планетите-гиганти. (НАСА)
Маринър — изследване на Венера, Марс и Меркурий. (НАСА)
Марс — изследвания на Марс, първото меко кацане на неговата повърхност. (СССР)
Венера — програма за изследване на атмосферата на Венера и нейната повърхност. (СССР)
Викинг — програма за изследване на повърхността на Марс. (НАСА)
Вега — среща с Халеевата комета, спускане на сонда на Венера. (СССР)
Фобос — програма за изследване на спътниците на Марс. (СССР)
Марс Експрес — изкуствен спътник на Марс, спускане на марсохода Бигъл-2. (ЕКА)
Галилео — изследване на Юпитер и неговите спътници. (НАСА)
Касини-Хюйгенс — сонда за изследване на атмосферата на Сатурн и неговите спътници. (НАСА,ЕКА)
Розета — спускане на Космически апарат на ядрото на кометата на Чурюмов-Герасименко. (ЕКА)
Хаябуса — вземане на грунт от астероида Итокава. (JAXA)
Магелан — изследване на Венера (НАСА)
Марс глобъл сървейър — изследване на Марс (НАСА)
Марс експлорейшън ровър — изследване на Марс (НАСА)
Нови хоризонти — изследване на Плутон и неговите спътници (НАСА)

Лунни космически апарати [редактиране]

Луна — изследване на Луната, доставка на лунен грунт, Луноход 1 и Луноход 2. (СССР)
Рейнджър — получаване на телевизионни изображения на Луната при падането върху нейната повърхност. (НАСА)
Лунар Експлорър — изследване на Луната и окололунното пространство от селеноцентрична орбита. (НАСА)
Лунар Орбитър — достигане до лунна орбита, картографиране на лунната повърхност. (НАСА).
Сървейър — отработване на меко кацане върху Луната, изследвания на лунния грунт (НАСА).
СМАРТ-1 — изследвания на Луната, апаратът е оборудван с йонен двигател. (ЕКА)