Космос-186
| Космос-186 | |||||
| Данни за кораба | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Ракета-носител | Союз 11А511 | ||||
| Полет на Союз № | 3 | ||||
| Стартова площадка | Байконур, пл. 31 | ||||
| Старт | 27 октомври 1967 9:30 UTC |
||||
| Скачване | Космос-188 | ||||
| Кацане | 31 октомври 1967 8:20 UTC |
||||
| Продължителност на полета | 3 денонощия 22 часа 50 минути | ||||
| Брой обиколки | 48 | ||||
| Апогей | 212 км | ||||
| Перигей | 172 км | ||||
| Наклон | 51,7° | ||||
| Период | 88,7 мин | ||||
| Маса | 6530 кг | ||||
| NSSDC_ID | 1967-105А | ||||
| NORAD ID | 03014 | ||||
| Данни за екипажа | |||||
| Членове на екипажа | безпилотен | ||||
| Свързани космически мисии | |||||
|
|||||
Космос-186 е съветски безпилотен космически кораб от типа "Союз". Това е кораб № 6 от модификацията Союз 7К-ОК. Корабът стартира на 27 октомври 1967 г. и е предназначен за автоматично скачване с кораба Космос-188. Двата кораба осъществяват първото автоматично скачване в света.
Скачване [редактиране]
Първо е изстрелян корабът "Космос-186". Той е "активния" кораб и е трябвало да намери с радиолокационна антена "пасивния" Космос-188, да се сближи с него и да се скачи. На 30 октомври 1967 г., по време на прелитането на кораба "Космос-186" над космодрума е изстрелян "Космос-188" в същата орбита, но с дистанция от 24 км.
За да се осъществи скачването е необходима голяма точност на извеждането на орбита, защото автоматичната система за скачване може да работи само до определено разстояние между скачващите се кораби. Това разстояние от 24 км е напълно достатъчно за осъществяването му.
Чрез команда от центъра за управление е активирана системата за ориентация, системата за автоматично управление и бордовите елктронно-изчислителни машини (ЕИМ). След "откриването" на "пасивния" кораб "Космос-188", ЕИМ на "активния" "Космос-186" започва изчисляването на необходимото ускоряване за намаляване разстоянието между корабите, корекция на орбитата в хоризонталната и вертикалната равнина. Приближаването става със скорост от около 90 км/ч. При достигането на разстояние между двата кораба от около 300 м се изключва главния, а се включват двигателите с малка мощност.
В последния етап от скачването приближаването става със скорост от 0,5 — 1 м/с. След това става и скачването: щангата на скачващия възел на "Космос-186" влиза в конусообразния приемник на "Космос-188".
Скачените кораби летят около 3 часа и половина, извършвайки около 2 обиколки около Земята. След това по команда от Земята те се разкачват и последователно се приземяват: първо "Космос-186", след това "Космос-188".
Вижте също [редактиране]
- Космос-188 — Союз 7К-ОК № 5
- Союз
- Космос (изкуствен спътник)
Препратки [редактиране]
- Пилотираните космически кораби "Союз", "Союз Т", "Союз ТМ",book: Гудилин В.Е., Слабкий Л.И. (Слабкий Л.И.)(Gudilin V., Slabkiy L.)"Ракетно-космические системы (История. Развитие. Перспективы)",М.,1996 (in Russian)
- 40 години от първото автоматично скачване в космоса
- А. Железняков. Енциклопедия "Астронавтика". Хроника на усвояването на космоса. 1967 г.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||