Косовски мит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Косовският мит или Косовската митология е евфемизъм от легендарен произход и има с оглед на Великосръбската доктрина характера на фундаментален тезис на който е базирана сръбската национална идентичност. Косовският мит доказва исторически права и мотивира сръбското завоюване на т.нар. Стара Сърбия през Балканската война, като същевременно обосновава аргументация за фактическото овладяване на Косово от Сърбия през 20 век.

В основата на Косовския мит е т.нар. Косовски епически цикъл, който след начертанието е съзнателно и целенасочено изкривяван и доукрасяван за целите на сръбкия шовинизъм, включително посредством фалшификации на народни предания. Митът внушава на сърбите исторически неистини свързани основно с историческите събития случили се на Косово поле в битката на Видовден през 1389 г., както и такива за средновековния преимуществено сръбски етнически характер на косовското население. Според косовския мит, сърбите отстоявайки православната си християнска вяра губят етнически днешно Косово при голямото преселение в края на 17 век от мюсюлманите - малко турци и преимуществено албанци. В този смисъл, на сръбската битка за Косово се придава общохристиянско значение и смисъл, който войнствен кръстоносен лозунг пренебрегва религиозните християнски пристрастрия на немалка част от албанското население в областта и т.н.

Косовският мит играе важна роля в сръбската политика от 19-ти век насам. По този начин се обосновава завоюването от сръбската армия през Балканските войни на несръбските територии извън Новопазарския санджак. Един вид, сръбската окупация на Косово в началото на 20 век е възмездие за мъките, страданията и неволите причинени на сърбите от мюсюлманите (имат се предвид предимно албанците, а не турците) по време на османското робство, следствие от изхода на Косовската битка.

След смъртта на Тито, постепенно в бивша Югославия възкръсва сръбския национализъм. Той е яхнат от прохождащия през 80-те години на 20 век млад сръбски политик Слободан Милошевич от клана Васоевичи, който е женен за дъщеря на виден югославски партизански и комунистически функционер. Допълнително напрежението е тягостно, следствие от налагания от Тито титовизъм в бившата федерация. Следствие от тази политика, сърбите като държавотворен народ се чувстват пренебрегнати и ощетени в национален план. На 15 юни 1989 г., на Газиместан Слободан Милошевич провежда грандиозен митинг на който уверява всички присъстващи, че сърбите никога повече няма да бъдат унижавани, пренебрегвани и бити (побеждавани) като народ. Само 20 години след прословутата великосръбска реч на Милошевич на Косово поле, която е базирана основно на косовския мит, Сърбия освен че вече се е разделила с Косово, е загубила и традиционно сръбски земи в Черна гора и Босна и Херцеговина, заради които в последната сега държава бе извършен Сараевския атентат сложил началото на Първата световна война.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Малкълм, Ноел. Кратка история на Косово. ЛИК, ISBN 954-607-407-1, 2001, второ издание след 1998.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]