Коста Групчев

Коста Групчев Коста Групчевић
ранен македонист
Роден	1848 г. Охрид, Османска империя
Починал	3 февруари 1907 г. Цариград, Османска империя

Константин (Коста, Коче) Ангелов Групчев (на сръбски: Коста Групчевић; на македонска литературна норма: Коста Групче) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.

Биография

Главата на „Цариградски гласник“, 13 април 1895. „Администратор: Коста Групчевич“

Коста Групчев е роден през 1848 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). Син е на възрожденеца Ангел Групчев, близък съратник на Григор Пърличев, и на Катерина Групчева и е най-малък от седем деца. Учи при Григор Пърличев на гръцки. На 16 години заминава за Румъния, после е във Виена, но през Триест се връща в Османската империя. Занимава се със сладкарство заедно с брат си. В 1885 година напуска Охрид и става студент в Софийския университет и членува в ученическото просветно дружество „Свети Климент“. Същата година заедно с Наум Евров, Темко Попов и Васил Карайовов създават Тайния македонски комитет. През 1886 година пак те основават Дружество на сърбомакедонците в Цариград. През август 1886 година в Белград се среща с Милутин Гарашанин, от когото получава инструкции за борба с българщината в Македония. На път за Цариград е арестуван от българските власти като руски шпионин и три месеца е затворен в Стара Загора. След натиск от сръбския и руския посланици е освободен, но срещу подписка. През април 1887 година от Пловдив заминава за София и през Румъния бяга в Цариград и се поставя на разположение на Стоян Новакович. Групчев е един от най-активните сръбски дейци в Цариград, чест посетител на сръбското посолство и с голям принос за изкарването на двата берата за сръбски владици в Македония. Опитва се неуспешно да издейства издаването на македонистки вестник „Македонски глас“ (1887) и превежда буквар на македонски диалект, който остава в ръкопис (1888). От август 1892 година ръководи цариградската Централна сръбска книжарница за снабдяване на сръбските книжари в Турция. В 1892 – 1893 година преподава гръцки език в Цариградската сръбска гимназия и работи като преводач от гръцки в сръбското посолство (1894). Между 1895 – 1907 година Коста Групчев е администратор на седмичния вестник „Цариградски гласник“, орган на сръбското дипломатическо представителство, а от 1897 година негов директор. Пише „За Охрид и Охридското езеро“. Носител е на сръбските ордените „Свети Сава“, „Кръст на Божи гроб“, Данилов орден и на турския „Меджидие“ III степен (1897). Женен е за Ефросина (Фроса) Гаврилова, дещеря на поп Анастас Гаврилов. Синът им Димитрие Групчевич (1884 - 1942) е чиновник в сръбското външно министерство.

Умира на 3 февруари 1907 година в Цариград.

Родословие

Ангел Групчев (около 1800 - ?)

Катерина Абрашева (1803 - 1888)

Иван Групчев (1833 – 1934)

Василики Протогерова

Параскева Карагюлева

Никола Групчев (1846 – ?)

Христо Групчев (1827 – ?)

Параскева Попстефанова (1834 – 1915)

Коста Групчев (1848 – 1907)

Ефросина Гаврилова

Анастасия Симончева (1844 – ?)

Климент Симончев

Александър Грубчев (1862 – 1913)

Георги Групчев (1873 – 1949)

Наум Групчев (1856 – ?)

Никола Групчев (1859 – 1915)

Димитрие Групчевич (1884 – 1942)