Костелево

Костелево
	Костелево
	Костелево Координати: 43°12′45.19″ с. ш. 23°36′38.3″ и. д. / 43.212554° с. ш. 23.610641° и. д. Костелево
Общи данни
Население	771 души (15 март 2024 г.); 34,1 души/km²
Землище	22,631 km²
Надм. височина	396 m
Пощ. код	3047
Тел. код	09116
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	38875
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Враца; Калин Каменов ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Любомир Кръстев (ГЕРБ)

Костелѐво^[2] (срещано и с неофициалното Косталево) е село в Северозападна България, област Враца, община Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Костелево се намира на около 4 km източно от областния център Враца. Разположено е в югозападното подножие на рида Веслец, Западния Предбалкан, край малък приток на река Искър. Почвите в землището са преобладаващо сиви горски.^[3] Надморската височина в центъра на селото е около 390 m, на север нараства до около 400 – 415 m, а на юг намалява до около 375 – 380 m.

Общински път свързва Костелево с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79) и чрез него – с Враца.

Землището на село Костелево граничи със землищата на: град Враца на юг, запад и север; село Веслец на север и североизток; село Върбешница на изток; село Крапец юг.

В землището на Костелево се намира язовир „Косталево“.^[4]

Населението на село Костелево, наброявало 1428 души при преброяването към 1934 г., 1484 – към 1946 г. и 1395 – към 1975 г., намалява значително до 919 – към 2001 г. и 776 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.^[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 782 лица, за 730 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – не се самоопределят и за 49 не е даден отговор.^[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Данни за тракийско присъствие са гробниците от ранна античност в местностите Орловец и Калапов връх, както и в пещерата на Маняшки връх на рида Веслец. Има разрушена крепост в местността Градището северно от ловната хижа, както и данни от римския период на провинция Мизия за около 6000 войници. На юг, в долината, са намирани останки от воденични камъни, мъниста и сребърни монети.

Старото землище на Костелево е било в местностите Кутлите и Валевицата до 16 век, след което е предадено като мезра на днешното място. С градището е свързана и легенда за Денка, която бяга от турците, скачайки от скалите. Оттам стар род носи името Денкинци.

По време на османското владичество в местността Русино вървище е бил основният път към София; обикновено от там са прекарвали момчета, взети за кръвен данък на султана. Известна е легендата за Иванчо от село Баница, успял да избяга и да не стане еничар.

През освободителната Руско-турска война 1877 – 1878 г. турците изкарват цялото село и заравят изворите в местността Тиндол. Селото е освободено на 10 ноември 1877 г.

Първото училище в село Костелево е открито през 1879 г. През 1921 г. към училището се открива първи, през следващата година – втори и трети прогимназиални^[7] класове. През 1928 г. е завършен строежът на нова училищна сграда.^[8] Намаляването на децата довежда до закриване на училището от учебната 2004 – 2005 г.^[9]

Читалището „Отец Паисий“ е създадено през 1926 г.

През април 1923 г. е учредена от 23 човека основатели Кредитната кооперация „Подкрепа“ – село Косталево. Основни задачи на кооперацията са: търговия на дребно, изкупуване на селскостопански произведения, кредитиране на членовете. Впоследствие кооперацията разширява дейността си с банково представителство, касапски отдели, обществено хранене, експлоатация, производство и други.^[10] През 1948 г. кооперацията се преименува на „Всестанна кооперация – село Костелево“ и разширява своята дейност, която включва смесен магазин, хранителен магазин, магазин за строителни материали, сладкарница, пивница, фурна. През 1952 г. се преименува на „Потребителна кооперация – село Костелево“, а през 1969 г. кооперацията се включва в „Наркооп“ – Враца.^[11]