Костино
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Костино | |
  Костино  Костино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 332 души[1] (15 март 2024 г.) 113 души/km² |
| Землище | 2,944 km² |
| Надм. височина | 569 m |
| Пощ. код | 6743 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | К |
| ЕКАТТЕ | 38981 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кърджали |
| Община – кмет | Кърджали Ерол Мюмюн (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Костино Селим Юнуз (ДПС) |
Костино е село в Южна България. То се намира в община Кърджали, област Кърджали.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Костино се намира в планински район.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Тракийско светилище Пещера Утроба' датира от XI – Х в. пр.н.е. Храма се намира близо до с. Ненково в местността „Тангардък кая“, на около 20 km северозападно от град Кърджали. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочина около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. Това е единствената открита подобна пещера в света.
Намира се в Големия дол на с. Костино (но подходът не е откъм това село), в район с изключителен ландшафт. Представлява естествена форма, образувана под въздействието на преминаващото под него буйно дере. Височината на „моста“ е около 10 м, дължината 15 м. Скалният прозорец е формиран едновременно с Каменната сватба и Каменните гъби, като е образуван от сходни материали и по подобен начин. Обявен е за защитен природен обект със Заповед № 415/12.08.1979 г., заема площ от 2 дка. Към него може да се подходи по няколко начина: Вариант 1. От Кърджали се тръгва в посока с. Енчец. Малко след центъра на селото има разклон -държи се основния път за селата Пенево, Крушевско, Голяма Бара. Малко след мах. Крушка се оставят колите и пеша се тръгва към Големия Костински дол. Следва се неговото течение, като се преминава ту на единия, ту на другия бряг. Теренът е труден. След около 1 час се достига до „моста“. Вариант 2. Подминава се Крушка и се достига до с. Голяма бара, носещо името си именно от дерето. Може да се тръгне пак по неговото протежение, а може и да се следва маркирана пътека. Пътеките са 2 – едната е към пещерата „Утроба“, а втората е към Скалния прозорец. Поради ниската посещаемост, на места пътеката се губи. Вариант 3. След с. Енчец се тръгва за с. Дъждовница и Ненково – покрай язовир Кърджали. Малко преди с. Дъждовница, там, където са внушителнитесе скални образувания с изсечени в тях тракийски ниши, се вижда Костинското дере, което малко след това се влива в язовира. Там е оформен кът за почивка – беседка, чешма, заслон, детски люлки и пързалка. Тръгва се срещу течението и след около 30-40 минути се стига до „моста“.
Теренът е труден, необходимо е да се посети в подходящо време, тъй като през дъждовните сезони водата е буйна и трудна за преодоляване. Мястото е изключително красиво и провокативно за любителите на емоции.
В района на Големия костински дол се срещат едни от най-красивите ахати в Източни Родопи, търсени минерали за всяка една музейна или любителска колекция.
