Костур (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКостур
Καστοριά
Панорама на града и езерото
Панорама на града и езерото
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Костур
Костур на картата на Гърция
Dimos Kastorias - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Костур
Костур на картата на дем Костур и област Западна Македония
Координати: 40°31′00.12″ с. ш. 21°16′00.12″ и. д. / 40.5167° с. ш. 21.2667° и. д.
Данни
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Костурска котловина
Население 14 813 (2001)
Надм. височина 703[1] m
Пощ. код 521 00
Тел. код 24670-2 до 3

Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души.

География[редактиране | edit source]

Костур е разположен на полуостров в Костурското езеро (на гръцки: Лимни Касторияс), в Костурската котловина, на 703 метра надморска височина.[1] Отдалечен е на 35 километра от Преспанското езеро, между планините Вич (Вици) и Грамос и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония.

От северната страна на полуострова в 1954 година е открита Пещерата на дракона, само на 15 метра от брега на Костурското езеро. В 1968 година пещерата е картографирана и е открито в нея подземно езеро, помещения с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16-18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.[2]

Костурското езеро[редактиране | edit source]

Езерото е част от групата на Егейските езера. Площта му е 28 квадратни километра, а водосборният му басейн e 253 квадратни километра. Дълбочината на езерото е приблизително 9 метра. Езерото е дълго 30 километра и има обем от 100 000 000 кубични метра вода.

Езерото е оформено през миоцена преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 квадратни километра, изпълващо Костурската котловина. В езерото се вливат 9 малки реки. В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро се смята за второто по богат улов на риба в Гърция.[3]

История[редактиране | edit source]

Етимология на името[редактиране | edit source]

Името Костур произлиза от кост, защото местността прилича на скелет. Оттук идва Скелетрон - гръцка форма на името.[4]

Гръцкото име на града е Καστοριά (Касторя). То се появява за първи път у Прокопий Кесарийски в 6 век, като име на езерото и има няколко хипотези за произхода му. Доминиращата е, че името произлиза от гръцката дума κάστορας (касторас, означаващо „бобър“), тъй като търговията с кожата от тези животни е била важен елемент от икономиката на града.[5] Други хипотези предполагат, че името идва от думата κάστρο (кастро, означаващо „крепост“, или „замък“) или от името на митичния герой Κάστωρ (Кастор), който може да е бил почитан в района.[6] Турската форма на името на града е Kesriye (Кесрие).

Средновековие[редактиране | edit source]

Според Прокопий Кесарийски естествената защита на полуострова и красотата му привличат първоначално вниманието на византийските императори. Според него Юстиниан I премества на полуострова древния град Диоклецианопол, който се е намирал на 4 километра южно от днешния град.[7] След като премества града в центъра на полуострова, Юстиниан I го укрепява с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес.

В 864 година Костур влиза в границите на Първата българска държава. В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на Симеон I за определяне на границата. В 976 година е пак български, когато Самуил получава Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочва в 976 своите нападения право на юг в Тесалия.[8] В 1017 година византийският император Василий ІІ Българоубиец окупира Костур и градът минава във владение отново на Византия.[9]

През 1072 година, по време на въстанието на Константин Бодин (Петър III), войводата Петрила прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.[10]

Църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“).

В Костур са запазени много средновековни църкви. От 10 век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Света Богородица Кубелидики“. След установяването на Охридската архиепископия през 11 век Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон.[11]

В 1082 година Костур е превзет от Робер Гискар, предводител на норманите.[12] През октомври-ноември 1084 година Алексий I Комнин, заедно с Никифор Вриений и Георги Палеолог, си връща града.[13] В първата година на Първия кръстоносен поход (1096-1099) кръстоносци, идвайки от Бриндизи, минават през Костур и Охрид по пътя си към Константинопол.[14] През декември кръстоносците на Боемунд разграбват околностите на Костур, но заобикалят крепостта и отиват към Битоля.[15]

След 1204 година българите, възползвайки се от общото отслабване на Византийската империя, завладяват за трети път Костур. Скоро обаче Михаил II Комнин, след като се съюзява с владетеля на Тесалия и Македония[16] Йоан Петралифин, като се жени за дъщеря му Теодора Петралифина, завладява града и го включва в Епирското деспотство. Около 1350 година Стефан Душан нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време Душаново царство.[17] Постепенно обаче Османската империя организира войските си и установяват господство в региона. Турското завоевание обхваща около 20 години между 1371 и 1394 година.[18]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Женска носия от Костур в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Завладяването на Костур от османците става в 1383 година. В 15 век в Кестрис са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.[19] В 1705 година известният костурчанин Георгиос Касториотис основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във Венеция.[20]

В 19 век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. В началото на 19 век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за Костур:

…околните жители, разбират само своя език, българският…[21]

През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османите заварват там преимуществено българско население. Димитър Миладинов пише на 24 октомври 1857 г.:

…в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни…

В 1869 година австрийският консул П. Окули пише:

Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до Караферия се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.[22]
Турско медресе в Костур.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кастория (Castoria) живеят 6000 гърци.[23] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1 600 домакинства и 2 000 жители мюсюлмани, 650 българи, 700 гърци и 750 евреи.[24]

Българският свещеник Търпо Поповски от Косинец е в основата на организирането на първото българско училище в град Костур в учебната 1882 - 1883 година. След скандал между учителите Григорий Бейдов от Косинец и Златко Каратанасов от Бобища Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 - 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.[25]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) градът брои 6 190 жители от които 300 българи-християни, 1 600 турци, 3 000 гърци, 300 арнаути, 750 евреи и 240 цигани.[26]

Цялото християнско население на Костур е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти гъркомани, 4 000 гърци и 72 власи. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.[27] Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.[28]

Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6 000 жители гърци и 1 250 турци.[29] Според Георги Константинов Бистрицки Костур преди Балканската война има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250-300 са със слабоелинизирано българско население.[30] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Костур има 2800 къщи - 700 турски, 200 еврейски и останалите гръцки и български.[31]

Според справочната таблица от бюлетина „Автономия“ на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. градът дава 20 жертви.[32]

При избухването на Балканската война 15 души от Костур се включват в Македоно-одринското опълчение.[33]

В Гърция[редактиране | edit source]

На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.[34]

Ученик в българското училище в Костур в началото на 20 век.

В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1 355[35] или според други данни 137 семейства с 588 души.[36] В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.[37]

В 1941 година Костур е в италианската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет и две чети на българската паравоенна организация Охрана,[38] някои от които след капитулацията на Италианската армия през септември 1943 преминават на страната на германците които окупират града след тридневни ожесточени боеве с италианските войски които правят опит да проведат операция Фуоко наредена от маршал Бадолио с цел съхраняване на боеспособността на италианците заради опитите на немските части да ги разоръжат.

По време на Втората световна война 763 евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.[39] В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на туберкулоза.[40]

През гражданската война в Гърция (1946 - 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във Вич и Грамос, които са превзети до края на месец август 1949 година при битката на Вич и битката на Грамос. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.[41] Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.[42]

Преброявания[редактиране | edit source]

  • 1850 — 6 000 души[43]
  • 1913 — 7 800 души
  • 1920 — 6 280 души
  • 1928 — 10 308 души
  • 1940 — 10 181 души
  • 1951 — 9 468 души
  • 1961 — 11 068 души
  • 1971 — 15 407 души
  • 1981 — 17 133 души
  • 1991 — 14 775 души

Забележителности[редактиране | edit source]

Къщата на Пихеон в Костур, днес „Музей на македонската борба“.

Град Костур е богат на история град и като такъв в него има запазени множество исторически забележителности. Една от тях е паметникът на Павлос Мелас, който се намира срещу митрополията. В града освен него има „Музей на македонската борба“, който се помещава в къщата на гръцкия революционер от 19 век Анастасиос Пихеон, и „Музей на народните носии“, който се намира в къщата на гръцките революционери от 18 век братя Емануил, отворил врати в 1999 година.[44] Много добре запазени къщи от 19 век също представляват забележителност със своята архитектура и красота.

В Костур има и музей, посветен на Византия. Византийският музей в Костур е отворен в 1989 година и съдържа една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.[45] В града се помещава музей на фолклора „Нерандзи Айвази“ в имение от 18 век.[46]

Икономика[редактиране | edit source]

Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.[43] Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники.

Днес доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. Голям търговски център е построен в Костур наскоро. Градът има 16 местни радиа,[47] 2 телевизионни станции, 5 ежедневени вестника и 7 седмичника.[48] Летището на града се казва „Аристотелис“.

Религия[редактиране | edit source]

Костур е център на Костурската епархия на Гръцката православна архиепископия. Начело на епархията от 1996 година е митрополит Серафим Папакостас.[49][50] В града има и две джамии.

В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет.[51] От 10 век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Света Богородица Кубелидики“.

От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите Михаил (вдясно от входа) и Гавраил (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани българският цар Михаил II Асен и неговата майка царица Ирина Комнина. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от 9 - 10 век.[52]

Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „Свети Архангели Гимназиални“.[52]

Край град Костур се намира и манастирът „Света Богородица Мавриотица“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса - Мавровска.

В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на Костурско.

Иконография[редактиране | edit source]

Портрет на Михаил II Асен в „Свети Архангели Митрополитски“.

Стилистичното сходство на фреските от 11 век на църквите „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като Кападокия и разбира се Цариград. Повечето от стенописите от 12 век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия 12 век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,[53] получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от 13 век, като например фреските на Ирина Комнина, Михаил II Асен и Богородица.

През първата половина на 14 век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в 15 век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.[54]

Говор[редактиране | edit source]

Гръцки диалект[редактиране | edit source]

Гръцкият диалект, говорен в Костур (Καστοριανά, Касториана), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като Лошница и Богатско.

Български диалект[редактиране | edit source]

До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към западните български диалекти и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.[55]

Спорт[редактиране | edit source]

Костур има футболен отбор – ФК Кастория, който в сезон 2011–2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.[56] Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на Купата на Гърция.[57] Отборът носи прякора „кожухарите“ (γουναράδες, гунарадес).[58]

Личности[редактиране | edit source]

Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от 11 век Тувия бен Елиезер, гръцкият архитект Аристотелис Захос, американският художник Лукас Самарас, политикът от Република Македония Ягнула Куновска и българският журналист и революционер Лазар Поповски.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.[59] Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.[60]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Костур е побратимен град с:

Галерия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος, σ. 441.
  2. Σπηλιά του Δράκου
  3. Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς
  4. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 5.
  5. Άμαντος, Κωνσταντίνος. Μακεδονικά Σημειώματα, Νέα Εστία, έκτακτο τεύχος, Χριστούγεννα 1932 σ. 72.
  6. Καστοριά - Προέλευση Του Ονόματος (Kastoria - origin of the name). // Δήμος Καστοριάς (City of Kastoria). Посетен на 2008-10-29.
  7. Η περίοδος του Ιουστινιανού, Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.
  8. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том I, част 2, Трето фототипно издание, АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 2002, стр. 26, 341, 640, 785.
  9. The New Cambridge Medieval History: c. 900 - c. 1024, volume ΙΙΙ, p. 600, Cambridge University Press, 2000, ISBN 0-521-36447-7.
  10. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том II, второ фототипно издание, АИ „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 143-144, 146-147.
  11. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
  12. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том II, второ фототипно издание, АИ „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 174.
  13. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том II, второ фототипно издание, АИ „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 177.
  14. Παγκόσμια Ιστορία, Τόμ.Β΄, εκδ. Αθηνών σ. 341.
  15. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, Том II, второ фототипно издание, АИ „Марин Дринов“, София, 1994, стр. 236.
  16. D. Nikol, The Despotates of Epiros, Oxford, 1957, p. 214.
  17. Ιωάννης Κατακουζηνός, Ιστορία, Βιβλίο Δ΄
  18. Γλύκατζη - Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 119.ISBN 978-960-19-0326-2,
  19. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  20. Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου- Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.
  21. Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  22. Македония през погледа на австрийски консули (1851-1877/78). Т. II, С., 1998, стр. 203.
  23. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  24. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  25. Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 54.
  26. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  27. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  28. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 27.
  29. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  30. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  31. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
  32. Автономия : Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  34. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 175.
  35. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  36. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  37. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  38. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  39. Θρασύβουλος Παπαστρατής, Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη
  40. Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.
  41. Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67- Το βιβλίο του Εμφυλίου «Η Ζωή στο Ναδίρ» σσ. 338-357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6
  42. Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ «ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ» σσ. 163-202.
  43. а б Vakalopoulos, Konstantinos A. Modern History of Macedonia (1830 - 1912), Barbounakis, Tessaloniki, 1987, p. 149.
  44. Costume Museum, Kastoria.
  45. Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.
  46. Λαογραφικό Μουσείο "Νεράντζη Αϊβάζη"
  47. Greek radio stations, Kastoria
  48. Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou
  49. Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  50. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  51. Αναστάσιος Ορλάνδος , Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς , Τόμ.Δ΄, σ. 186.
  52. а б Ралица Базайтова. „Черквите на Костур“
  53. Γλύκατζη - Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,
  54. Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.
  55. Стойко Стойков за Костурския говор, Българска диалектология, София, 2002, стр. 181-182.
  56. Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция Η Ιστορία της Καστοριάς, посетен на 23 февруари 2012.
  57. Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция Κυπελλούχος Ελλάδος 1980, посетен на 12 август 2012.
  58. Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό «χτύπημα»! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012
  59. Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012.
  60. Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.