Костур (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.
  КостурΚαστοριά |
|
 Панорама на града. |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Костур
Костур на картата на Гърция
|
|
 Костур
Костур на картата на дем Костур и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Костурско поле |
| Население | 14 813 (2001) |
| Надм. височина | 695 m |
| Пощ. код | 521 00 |
| Тел. код | 24670-2 до 3 |
Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория, на турски: Kesriye, Кесрие) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на гръцката църква. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Според преброяването от 2001 година населението на Костур е 14 813 души.
Съдържание |
[редактиране] География
Костур е разположен на полуостров в Костурското езеро (на гръцки Лимни Касторияс), на 35 километра от Преспанското езеро, между планините Вич (Вици) и Грамос и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония. Център на кожухарството от византийско време до днес.
[редактиране] История
[редактиране] Етимология на името
Името Костур произлиза от кост, защото местността прилича на скелет. Оттук и гръцкото име на града Скелетрон.[1]
[редактиране] Средновековие
В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. От 10 век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Безсребреници“. След установяването на Охридската архиепископия през 11 век Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон.[2]
[редактиране] В Османската империя
В 15 век в Кестрис са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.[3] В началото на 19 век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за Костур:
| „ | …околните жители, разбират само своя език, българският…[4] | “ |
През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османите заварват там преимуществено българско население. Димитър Миладинов пише на 24 октомври 1857 г.:
| „ | …в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни… | “ |
В 1869 година австрийският консул П. Окули пише:
| „ | Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до Караферия се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.[5] | “ |
А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кастория (Castoria) живеят 6000 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1 600 домакинства и 2 000 жители мюсюлмани, 650 българи, 700 гърци и 750 евреи.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) градът брои 6 190 жители от които 300 българи-християни, 1 600 турци, 3 000 гърци, 300 арнаути, 750 евреи и 240 цигани.[8]
Цялото християнско население на Костур е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти гъркомани, 4 000 гърци и 72 власи. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.[9] Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.[10]
Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6 000 жители гърци и 1 250 турци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Костур преди Балканската война има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250-300 са със слабоелинизирано българско население.[12] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Костур има 2800 къщи - 700 турски, 200 еврейски и останалите гръцки и български.[13]
При избухването на Балканската война 15 души от Костур се включват в Македоно-одринското опълчение.[14]
[редактиране] В Гърция
В 1912 година по време на войната в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия[15].
В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1 355[16] или според други данни 137 семейства с 588 души.[17] В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.[18]
В 1941 година Костур е в италианската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет и две чети на българската паравоенна организация Охрана.[19]
[редактиране] Преброявания
- 1913 — 7 800 души
- 1920 — 6 280 души
- 1928 — 10 308 души
- 1940 — 10 181 души
- 1951 — 9 468 души
- 1961 — 11 068 души
- 1971 — 15 407 души
- 1981 — 17 133 души
- 1991 — 14 775 души
[редактиране] Спорт
Костур има футболен отбор — ФК Кастория, който в сезон 2007–2008 се състезава в гръцката четвърта дивизия.
[редактиране] Личности
Основна статия: Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от 11 век Тувия бен Елиезер, гръцкият архитект Аристотелис Захос, американският художник Лукас Самарас и политикът от Република Македония Ягнула Куновска.
[редактиране] Побратимени градове
Костур е побратимен град с:
[редактиране] Галерия
-
Гледка към Костур.
-
Поглед към медресето.
-
Къщата на Александрос Папатерпос.
-
Южният кей.
-
Северният кей.
-
Паметник в двора на митрополията.
-
Църквата „Свети Безсребреници“ („Свети Врач“).
-
Църквата „Свети Стефан“.
-
Църквата „Свети Архангели Гимназиални“.
-
Църквата „Свети Архангели Митрополитски“.
-
Стенопис в „Свети Архангели Митрополитски“ с образа на Михаил II Асен.
-
Музеят на народните носии.
-
Панорама на града.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 5.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули (1851-1877/78). Т. II, С., 1998, стр. 203.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 27.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.175
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
