Котел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котел
Bulgaria-Kotel-04.jpg
Историческият музей в Котел
България
Red pog.png
Котел
Област Сливен
Red pog.png
Котел
Общи данни
Население 5 852 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 5 798 (НСИ)
Землище 131,519 km²
Надм. височина 643 m
Пощ. код 8970
Тел. код 04534
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 39030
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Котел
Христо Киров
(ДПС)
Адрес община
пл. "Възраждане" 1
тел.: 004534/20 40, 00453/23-36 факс: 04534/25-40
ел. поща: obkotel@vip.bg
уебсайт: kotel.bg

Ко̀тел е град, разположен в Източна България. Той е административен център на община Котел, област Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора.

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Град Котел е разположен в Средният Предпланински дял на източна Стара планина в равнинната част на планинска котловина и важен в географско — историческо отношение проход известен с името си Демир Капия. Проход "свидетел " на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време.

Релеф[редактиране | edit source]

В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м. н. в.

Най-високият връх е Разбойна, висок 1128 m. н. в., който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеренските и Карандилските Възвишения.

Геграфската местност "Чуката" е свързваща планинска ивица — земя Сливенската планина с Ичеренско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност "Чукарите", възвеждащи към връх Разбойна, в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската Планина.

Води[редактиране | edit source]

В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинският връх (свързващ Котел с Тиченско-Омурташкият район) "Сухи Дял", извират две основни реки преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия вливаща се в язовир "Камчия".


Флора и фауна[редактиране | edit source]

Парк "Изворите"

Фауната е представена от естествени широколистни гори (дъбове, габър, бук, ясен, и др.) и малко изкуствено засадени иглолистни гори (черен бор), малко естествено находище на бяла ела, редуващи се с открити пространства представляващи пасища и ливади. В откритите тревни пространства се срещат орхидеи и други. Фауната е богата поради разнообразието на местообитания, междинна надморска височина, континентални и средиземноморски елементи. Тук се срещат в едни и същи находища пепелянка и усойница (рядко срещано), както и два вида речни раци - поточен и речен рак (рядко срещани в смесени популации), в пещерите се срещат няколко вида прилепи. Бозайниците са представени от тревопасни животни: благороден елен, сърна, дива свиня, заек и др., и хищници: мечка (рядко), [[вълк], чакал, лисица и др. От птиците се срещат почти всички видове кълвачи срещащи се в Европа. Грабливите птици са добре представени - скален орел, малък креслив орел, сокол скитник, орел змияр, осояд, ястреби, и др., а от 2010 г. отново е възстановен и белоглавият лешояд. В района гнезди черният щъркел. По време на миграцията на птиците през есента и пролетта се срещат много видове мигриращи птици, някои и на големи ята - щъркели, орли, мишелови, осояди, кани, чапли, жерави, соколи и т. н. Голям радетел за опознаването и опазването на природата на Котленския край е зоологът и изтъкнат природозащитник Николай Боев[1]

Климат[редактиране | edit source]

Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесеният релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и "болезнени" феномени — градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др.

Защитени местностти[редактиране | edit source]

На територията на общината се намират два резервата:

  • Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.
  • Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща още 114.7 ха.
  • Защитена местност "Злостен"
  • Защитена местност "Урушки скали"
  • Защитена местност "Орловите пещери"

Планински местности са:

  • „Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
  • Проходът на ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
  • Връх Разбойна е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
  • „Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.

Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.

История[редактиране | edit source]

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността. Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.

Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

  • 7 500 души (2001)
  • 7 777души (2010)
  • 5 711 души (2012)

Етнически състав[редактиране | edit source]

Основните малцинствени етноси в града и района са турци, цигани и каракачани. Източното православие разполага с два православни храма и по няколко църкви в българските села Тича, Жеравна, Нейково, Катунище, Медвен, Градец

Религия[редактиране | edit source]

Град Котел и района от селата който обхваща е представен основно от две от основните религиозни вероизповедания — Източното Православие и Исляма.

Основни религии са християнството и ислямът. Ислямът е по-разпространен в околностите на града, където има компактно местно турско население. В селата с преобладаващо население от български турци има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Действащ кмет на Котел е Христо Киров от ДПС.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

В града се развиват основно текстилната, дърводобивът и дървообработването.

В града и околността му дърводобивът е основен отрасъл поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене „Г. Мамарчев“, и два текстилни цехове на Текстилен завод „Възраждане“ - Първи и втори цех.

Основна икономическа дейност и приходи са също билкарството и гъбарството. Килимарството е също западнало. Цехът за килими е разрушен, като е запазена само административната част на предприятието и няколко килимарски стана за тъкане, които все още работят.

Два пъти седмично в града пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци. Това е така нареченият „Битпазар“. Местен битак няма. Битакът е всеки понеделник и четвъртък.

Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.

Основен дял от промишлеността в града и районът е този на хранително-вкусовата и леката промишленост. Градът се снабдява с храни и дом. потреби от дистрибутори от Бургас и региона. Животновъдството и земеделието са с относителен дял в селските райони предимно овцевъдство.

В града и районът има изградена социална мрежа от институция за предоставяне на социални услуги от общежитиен тип за сираци и дневен център с кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на „Социални грижи и Социалния патронаж към Отдел СХД Котел“. Дневния център за стари хора организирва социална кухня и културни дейности. В града има основно една действаща фурна (малък цех за хляб), и много магазини и лавки. Тестени изделия и закуски котленци получават от градската фурна и частни фирми отселата около Котел. Основни дистрибутори на хранително-вкусовата промишленост са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладкарски изделия.Има и три магазина за строителни материали, стоки и услуги.Дрехи, обувки и кожени изделия се доставят предимно от дистрибутори от Димитровград. Всеки понеделник и четвъртък от седмицата, в Котел се организирва битов пазар. Телекомуникационните и пощенски услуги са с висока мобилност и покритие.

Забележителности[редактиране | edit source]

Панорамна снимка на градския стадион 2012
Пантеон на Георги Стойков Раковски с Музей на котленските възрожденци

В града се намират Пантеон на Георги Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Природонаучният музей е сред най-големите в България. Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.

Историческият музей в Котел разполага с 3 експозиции в града (“Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски, ”Котленски възрожденски бит” - Кьорпеева къща, ”Старокотленски килими и тъкани” - Галатанско училище) и 5 експозиции в Жеравна и Медвен (“История на Жеравна” - къща “Сава Филаретов”, ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането” – къща “Руси чорбаджи”, ”Йордан Йовков” - къща “Йордан Йовков”, ”Приложно и изобразително изкуство” - Художествена галерия “Жеравна”, и ”Захари Стоянов” - къща “Захари Стоянов” в с. Медвен)

В Котел се намира Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, с прием след четвърти и след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).

Храмове[редактиране | edit source]

Първият храм е най-старият храм в района и е исторически действащ „Св. св. Петър и Павел“. Там е служил великият българин, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) тогавашен предстоятел на Kотленска енория преди преместването му в гр. Враца. Екстериорът представлява четириъгълна постройка (наос = кораб) в стар зидарски стил от дялан градешки камък. Интериорът е дело на тревненски зографи и иконописци като уста Досю от Трявна като камбанарията е строена отделно. Храмът оцелява от два пожара, а преди него се е намирал малък дървен параклис носещ името на св. равноапостоли Петър и Павел. Така,че Настоящият храм е наследник на този дървен параклис в миналото и днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години се обновява и реставрира по програма „Красива България“, като голяма част от оцелялата църковна утвар ( след кражба ) се пази в днес действащият храм " Света Троица "(строен по-късно в след възрожденско време). Този настоящ храм е дело на богати каракачански майстори и заможни котленци но далеч с по-недуховна слава от стария храм. В селата: Кипилово, Боринци, Жеравна, Нейково, Градец, Катунище, Медвен, Бероново, Тича и някои други турски села има параклиси. Действащ дългогодишен енорийски свещеник и архиерейски наместник и предстоятел е свещеноиконом отец Димитър Сотиров — наследник на двамата покойни котленски свещеници преди него както и и след де-хиротесията ( низвержването ) на йерей Недялко. Град Котел и Котленският район влизат в диоцеза на Сливенската Св.Митрополия която се ръководи от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Освен това има четири действащи молитвени домове и няколко домашни молитвени групи на Евангелската, Новоапостолската и Адвентистката християнски общности.

Природни комплекси[редактиране | edit source]

Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е " Римското Кале " с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера” чийто вход е постоянно обвит в мъгла.

Други второстепенни Природни забележителности са и отделни пещери,като: „Св. 40 мъченици”, в землището на с.Кипилово, с площ 5.0 хка,Сухайка, с множество карстови пещери,Дряновата пещера” с площ 5.0 хка, характерна с с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2ха.Проучени са 3100 м. пещерни галерии като VІ-та по дължина в България е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г., с площ 1.0ха.,„Кървавата локва”, „Черните извори” намираша се в района на местността " Царевец " в с.Медвен.;„Малка маара” „Маварата” и др.

Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи — редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания — красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици - „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.

Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.

Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:

  • „Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
  • „Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
  • В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0.7 ха.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Празникът на град Котел се чества ежегодно на 1 ноември от 1993 г.

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на Георги Раковски


Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, Н. 1979. Върху някои проблеми и задачи по опазване на природата в Котленския край. - В: Опазване на природата и околната среда в Котленския край. Сесия на ОНС и Ок на ОФ - Котел, 03.10.1979, 4-60.


Външни препратки[редактиране | edit source]