Котел
| Котел | |
 Котел
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 251 (ГРАО, 2010-12-15)* 5 798 (НСИ) |
| Землище | 131,519 km² |
| Надм. височина | 643 m |
| Пощ. код | 8970 |
| Тел. код | 04534 |
| МПС код | СН (Сл) |
| ЕКАТТЕ | 39030 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община - кмет |
Котел Христо Киров (ДПС) |
| Адрес община | |
| пл. "Възраждане" 1 тел.: 004534/20 40, 00453/23-36 факс: 04534/25-40 ел. поща: obkotel@vip.bg уебсайт: kotel.bg |
|
Котел е град, разположен в Източна България. Той е административен център на Община Котел, Област Сливен. Градът е трети по големина в областта след Сливен и Нова Загора.
Съдържание |
География [редактиране]
Местоположение [редактиране]
Град Котел е разположен в Средният Предпланински дял на източна Стара планина в равнинната част на планинска котловина и важен в географско — историческо отношение проход известен с името си Демир Капия. Проход "свидетел " на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време.
Релеф [редактиране]
В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м.н.в.
Най-високият връх е " Разбойна" – 1128 н.в.,който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеранските и Карандилските Възвишения.
Геграфската местност " Чуката " е свързваща планинска ивица — земя Сливенската планина с Ичеранско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност " Чукарите ", възвеждащи към връх " Разбойна ", в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската Планина.
Води [редактиране]
В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинският връх ( свързващ Котел с Тиченско-Омурташкият район) "Сухи Дял", извират две основни реки преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия вливаща се в язовир Тича.
Флора и фауна [редактиране]
Районната флора е представена от смесени иглолистни и широколистни гори, а фауната е средно богата на тревопасни планински животни като : елени, сърни, диви глигани, зайци и някои дребни хищници като чакали и лисици, и грабливи птици от семейство Соколови.;
Климат [редактиране]
Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесеният релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и " болезнени " феномени — градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др.
Защитени местностти [редактиране]
На територията на общината се намират два резервата:
- Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.
- Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща оше 114.7 ха.
Планински местности са:
- „Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
- Проходът на ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
- Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
- „Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.
Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.
История [редактиране]
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.
Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
Население [редактиране]
Брой на населението [редактиране]
- 7 500 души (2001)
- 6 500 души (2010)
- 5 711 души (2012)
Етнически състав [редактиране]
Основните малцинствени етноси в града и района са турци, цигани и каракачани. Източното православие разполага с два православни храма и по няколко църкви в българските села Тича, Жеравна, Нейково, Катунище, Медвен, Градец
Религия [редактиране]
Град Котел и района от селата който обхваща е представен основно от две от основните религиозни вероизповедания — Източното Православие и Исляма.
Основни религии са християнството и ислямът. Ислямът е по-разпространен в околностите на града, където има компактно местно турско население. В селата с преобладаващо население от български турци има джамии, които се водят под имаята (ръководството) на шуменския областен мюфтия.
Политика [редактиране]
Кмет [редактиране]
Действащ кмет на Котел е Христо Киров от ДПС.
Общински съвет [редактиране]
Икономика [редактиране]
В града се развиват основно текстилната, дърводобивът и дървообработването.
В града и околността му дърводобивът е основен отрасъл поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене „Г. Мамарчев“, и два текстилни цехове на Текстилен завод „Възраждане“ - Първи и втори цех.
Основна икономическа дейност и приходи са също билкарството и гъбарството. Килимарството е също западнало. Цехът за килими е разрушен, като е запазена само административната част на предприятието и няколко килимарски стана за тъкане, които все още работят.
Два пъти седмично в града пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци. Това е така нареченият „Битпазар“. Местен битак няма. Битакът е всеки понеделник и четвъртък.
Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.
Основен дял от промишлеността в града и районът е този на хранително-вкусовата и леката промишленост. Градът се снабдява с храни и дом. потреби от дистрибутори от Бургас и региона. Животновъдството и земеделието са с относителен дял в селските райони предимно овцевъдство.
В града и районът има изградена социална мрежа от институция за предоставяне на социални услуги от общежитиен тип за сираци и дневен център с кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на „Социални грижи и Социалния патронаж към Отдел СХД Котел“. Дневния център за стари хора организирва социална кухня и културни дейности. В града има основно една действаща фурна (малък цех за хляб), и много магазини и лавки. Тестени изделия и закуски котленци получават от градската фурна и частни фирми отселата около Котел. Основни дистрибутори на хранително-вкусовата промишленост са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладкарски изделия.Има и три магазина за строителни материали, стоки и услуги.Дрехи, обувки и кожени изделия се доставят предимно от дистрибутори от Димитровград. Всеки понеделник и четвъртък от седмицата, в Котел се организирва битов пазар. Телекомуникационните и пощенски услуги са с висока мобилност и покритие.
Забележителности [редактиране]
В града се намират Пантеон на Георги Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.
Природонаучният музей е сред най-големите в България. Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.
Историческият музей в Котел разполага с 3 експозиции в града (“Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски, ”Котленски възрожденски бит” - Кьорпеева къща, ”Старокотленски килими и тъкани” - Галатанско училище) и 5 експозиции в Жеравна и Медвен (“История на Жеравна” - къща “Сава Филаретов”, ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането” – къща “Руси чорбаджи”, ”Йордан Йовков” - къща “Йордан Йовков”, ”Приложно и изобразително изкуство” - Художествена галерия “Жеравна”, и ”Захари Стоянов” - къща “Захари Стоянов” в с. Медвен)
В Котел се намира Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, с прием след четвърти и след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).
Храмове [редактиране]
Първият храм е най-старият храм в района и е исторически действащ „Св. св. Петър и Павел“. Там е служил великият българин, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) тогавашен предстоятел на Kотленска енория преди преместването му в гр. Враца. Екстериорът представлява четириъгълна постройка (наос = кораб) в стар зидарски стил от дялан градешки камък. Интериорът е дело на тревненски зографи и иконописци като уста Досю от Трявна като камбанарията е строена отделно. Храмът оцелява от два пожара, а преди него се е намирал малък дървен параклис носещ името на св. равноапостоли Петър и Павел. Така,че Настоящият храм е наследник на този дървен параклис в миналото и днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години се обновява и реставрира по програма „Красива България“, като голяма част от оцелялата църковна утвар ( след кражба ) се пази в днес действащият храм " Света Троица "(строен по-късно в след възрожденско време). Този настоящ храм е дело на богати каракачански майстори и заможни котленци но далеч с по-недуховна слава от стария храм. В селата: Кипилово, Боринци, Жеравна, Нейково, Градец, Катунище, Медвен, Бероново, Тича и някои други турски села има параклиси. Действащ дългогодишен енорийски свещеник и архиерейски наместник и предстоятел е свещеноиконом отец Димитър Сотиров — наследник на двамата покойни котленски свещеници преди него както и и след де-хиротесията ( низвержването ) на йерей Недялко. Град Котел и Котленският район влизат в диоцеза на Сливенската Св.Митрополия която се ръководи от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Освен това има четири действащи молитвени домове и няколко домашни молитвени групи на Евангелската, Новоапостолската и Адвентистката християнски общности.
Природни комплекси [редактиране]
Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е " Римското Кале " с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера” чийто вход е постоянно обвит в мъгла.
Други второстепенни Природни забележителности са и отделни пещери,като: „Св. 40 мъченици”, в землището на с.Кипилово, с площ 5.0 хка,Сухайка, с множество карстови пещери,Дряновата пещера” с площ 5.0 хка, характерна с с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2ха.Проучени са 3100 м. пещерни галерии като VІ-та по дължина в България е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г., с площ 1.0ха.,„Кървавата локва”, „Черните извори” намираша се в района на местността " Царевец " в с.Медвен.;„Малка маара” „Маварата” и др.
Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи — редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания — красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици - „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.
Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.
Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:
- „Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
- „Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
- В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0.7 ха.
Редовни събития [редактиране]
Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
Празникът на град Котел се чества ежегодно на 1 ноември от 1993 г.
Личности [редактиране]
Основна статия: Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на общината
- "Котел - град на изворите", Венцеслав Константинов, сп. "Курорти", София, кн. 4, 1978
- Новини от град Котел
|
|||||||||||
