Коте Христов
|
||||||||
Константин Христов Саров или Саровски, наречен Коте, известен в Гърция като Константинос Котас или Котас Христу (на гръцки: Κωνσταντίνος Κώτας или Κώττας; Κώτας или Κώττας Χρήστου) e деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, преминал на страната на гръцката въоръжена пропаганда и оглавил гъркоманска андартска чета в Македония.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Хайдутство
Коте Христов е роден в 1863 година в костурското село Руля, разположено в областта Кореща. Остава без образование. През пролетта на 1898 година Коте заедно Павле Киров (Павлос Киру) от село Желево излизат хайдути и начело на малка чета от Корещата се занимават с дребни нападения, кражби и убийства на бейове злодеи - Касим бей, Хабедин бей от Костур, Нури бей от Хрупища, Джемал бей от Корча, Нури от Лерин и т.н. Коте е заловен е от османските власти в село Писодер и осъден на затвор в Корча.[1] От тогава един от най-доверените хора на Коте е Спиро Преспанчето.
[редактиране] Във ВМОРО
След излизането на Коте от затвора през 1899 година с него се свързват ръководителят на Костурски революционен район на ВМОРО Павел Христов и главният районен агитатор Лазар Поптрайков и го привличат в редовете на организацията. Зедно с Васил Бекаров от село Желево, Нако от Шестово, Насо Йорлев от Апоскеп и Лечо Настев убиват турския злосторник Касъм бег[2]. По-късно в групата влизат Коте Христов, Лечо Церовски, Митре Влаха, Христо Цветков и Демир от Кономлади, Наки от с. Шестево, Ванчо от Дъмбени и Веле Илинчето от Илино[3].
Води чета на ВМОРО формирана през май 1900 година до пристигането на титулярния ѝ войвода Марко Лерински, като през септември Коте Христов се отцепва с 4 души и се връща в Костурско[4]. Причината за това е, че дълго време е подтикван от четника му Веле и от обида, че вече не е главен войвода[5]. Коте обаче не се отказва от хайдушките си навици и въпреки че получава заплата от организацията, продължава да извършва несъгласувани с началството обири, нападения и изнудвания, с което излага революционното дело на риск. Върши също терористични и куриерски задачи на организацията[6].
През октомври 1900 година е изпратен за България по таен канал, но в Горничево е направен неуспешен опит за ликвидиране на Коте и четниците му[7]. В края на следващата 1901 година с Коте се свързва костурският париаршески митрополит Германос Каравангелис, който с пари го привлича на гръцка страна. Дава му редовна заплата от 10 лири, и по 2 за двата му сина, които заминават да учат в Атина. Коте Христов действа заедно и с Павлос Мелас.[8] В началото на 1902 година Коте се явява на съд в Кономлади, където е осъден от костурското началство на ВМОРО на смърт, но Гоце Делчев го помилва след обещания да се поправи.[9] Коте обаче продължава да не изпълнява нарежданията на организацията и през август 1902 година е направен нов опит за убийството му в село Ощима. Четата на Коте дава двама убити и двама ранени, но Коте се спасява невредим, а сподвижника му Геле Търсиянски е заловен.
В края на август 1902 година пристигналият в Костурско войвода на Върховния македоно-одрински комитет полковник Анастас Янков след като неуспява да спечели костурските ръководители на ВМОРО за вдигане на въстание се свързва с Коте и двамата правят планове за нападение срещу Лерин.[10] Нападението обаче се осуетява след сигнал до турските власти от местния гръцки владика и отрядът на полковник Янков и Коте, разположен над Лерин се връща в село Смърдеш. Коте придружава Янков и при раздялата им за благодарност получава карабината на полковника, а част от четата му се присъединява към тази на Коте.
През април 1903 година въпреки съпротивата на Даме Груев и Лазар Поптрайков смъртната присъда над Коте е потвърдена от костурското началство по настояване на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. Въпреки това при избухването на Илинденското въстание Лазар Поптрайков, начело на отряд от 600 души, се среща с Коте, опрощава го и го ангажира в общата борба. На 26 юли отряд от 200 въстаници, начело с Ангел Андреев и Коте напада силния турски гарнизон в село Пъпли и след няколко дни обсада превзема селото. Коте се оттегля в своя район по Рулската река. След въстанието при него търси подслон войводата Спиро Олчев с двама четници, но Коте ги обезоръжава и обира.[11]
Подслон при Коте потърсва и тежко раненият костурски началник Лазар Поптрайков, с когото Коте се е помирил по време на въстанието, но Коте, решил вече окончателно да премине на гръцка страна, му отрязва главата и я праща на костурския владика Каравангелис, от когото получава 50 лири.[12]
Четници на ВМОРО убиват брата и бащата на Коте в село Брезница.[13] В началото на 1904 година Коте Христов е заловен от турската власт, но по ходетайство на Германос Каравангелис е освободен и остава легален в селото си[14].
[редактиране] В служба на гръцката пропаганда
Зимата на 1903-1904 година Коте прекарва в Атина при синовете си, които учат там с издействани от Каравангелис стипендии. През март 1904 година се завръща в Македония и заедно с Павле Киров от Желево и няколко души от влашкото село Писодер оформят база на гръцката пропаганда по Рулската река, в която посрещат първата гръцка чета, съставена от гръцки офицери, начело с Павлос Мелас. Коте започва да преследва изявените български дейци, но и продължава да разбойничества - на 4 май убива Георги Трайков, български учител в село Търново. В същия ден пребива жената на изявения български деец свещеник Търпо Поповски и лелята на Васил Чекаларов.
Съществуват няколко версии за залавянето и смъртта на Коте. Според Христо Силянов на 22 май в село Буф изтезава току-що завърналия се от Америка Петко Янев с цялото му семейство и обира всичките му донесени от гурбет пари. Обраният се оплаква на валията Хилми паша в Битоля и на чуждестранните консули в града. След настояване на английския консул Хилми паша обещава, че ще залови Коте и на 9 юни 1904 година войска обгражда Руля. Коте се предава без съпротива. Отведен е в Битоля, осъден е като разбойник и е обесен през септември 1905 година на Ат пазар в Битоля.[15] Според друга версия той е предаден на турците от костурския владика Каравангелис, защото отказва да им помогне да заловят приятеля му Митре Влаха и защото се колебаел дали да не се върне отново към българщината.[16] Османският отряд, заловил Коте на 9 юни 1904 година, е воден от андартския капитан Павел Киров. Според гръцка дипломатическа документация Хилми паша лично е изтъкнал пред гръцкия консул в Битоля Димитриос Калергис заслугите на Каравангелис за намирането и залавянето на Коте.[17] Турците му предлагат да стане водач на потеря, но той отказва и в последствие присъдата му е изпълнена.
Според гръцки източници Коте Христов посреща смъртта си безстрашно и заявява пред множеството на български „Да живее Гърция. Свобода или смърт!“[18]. Според Иван Битраков, деец на ВМОРО и негов съкилийник по това време, Коте Христов проявява голямо малодушие на бесилката, след като сам разбира, че е предаден от гръцка страна[19].
Един от синовете на Коте Христов през 1912 година напуска без да завърши военното училище, в което учи на държавни разноски, и действа като андартски капитан в Преспанско.[20].
След като родното село на Коте Руля попада в Гърция през 1912 година, гръцката власт го прекръщава на негово име - Котас. Родната му къща е превърната в музей, а на входа на селото има голям негов паметник.
[редактиране] Външни препратки
- ((el)) Биография на Константинос Котас
- ((en)) Captain Kottas Museum
[редактиране] Литература
- Βιογραφία Καπετάν Κώττα, - Κοντούλη Α., Φλώρινα 1931.
[редактиране] Бележки
- ↑ Пандо Кляшев. „Спомени“.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.46.
- ↑ Спомени на Пандо Кляшев
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 179.
- ↑ Спомени на Пандо Кляшев
- ↑ Македонската борба(мемоари),Германос Каравангелис
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр.134.
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.1., София, 1933, стр. 180.
- ↑ Поптрайков, Лазар. „Локвата и Виняри“, Костурско благотворително братство, София, 1940.
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [3]
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“. т.2., София, 1943, стр.206-207.
- ↑ Most important Greek Slavophone Macedonians chieftains and their activities
- ↑ Димитрис Литоксоу. Грчка антимакедонска борба. І. Од Илинден до Загоричани (1903-1905). Скопје, 2004, 51-55; Крсте Битовски. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 290-293.
- ↑ Καπετάν Κώττας, Ο Εθνομάρτυρας Γηγενής Μακεδονομάχος, Αθηνά Τζινίκου Κακούλη, εκδόσεις ΖΑΝΔΕΣ, Θεσσαλονίκη, 2000, σελ. 45
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.12
- ↑ Доклад на битолския български консул Тодор Недков от 24 юли 1912 г. в: Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276- 277.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
