Кофи Авунор
| Кофи Авунор Kofi Awoonor | |
 Кофи Авонор през 2008 г. | |
| Роден | Джордж Кофи Авунор Уилямс 13 март 1935 г. Вета, Гана |
|---|---|
| Починал | 21 септември 2013 г. |
| Професия | писател, драматург |
| Националност | ганаец |
| Активен период | 1964 - 2013 |
| Дебютни творби | „Преоткриване“ (1964) |
| Кофи Авунор в Общомедия | |
Джордж Кофи Авунор Уилямс (на английски: George Kofi Awoonor-Williams) е ганайски поет, драматург и романист. Един от най-популярните англоезични писатели от Африка.[1] Работите му съчетават традициите на африканския поетичен фолклор със съвременната християнска символика, описвайки периода на деколонизацията.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кофи Авунор е роден в Гана, по това време английска колония. След завършване на образованието си в родината започва да преподава африканска литература в университета в Гана. По това време започва да пише и издава първата си стихосбирка „Преоткриване“.
Авунор поема поста управител на Ганайската филмова корпорация. На 32-годишна възраст основава Ганайския дом на драматургията. По-късно заминава за Лондон, където учи литература в Лондонския университет и написва няколко радио пиеси за Би Би Си. Началото на 70-те Кофи Авунор се мести да живее в САЩ. Там учи и преподава в различни университети. Периода му в Америка се характерезира с висока творческа активност. Тогава създава някои от най-запомнящите си произведения: „Тази земя, братко мой“ и „Нощта на кръвта ми“. Поетични творби, в които авторът търси корените си и размишлява върху последиците от чуждото господство в Африка.[1]
През 1975 г. Авунор се завръща в Гана. Оглавява факултета по английска литература в университета в Кейп Кост. След месец е арестуван, защото е помагал на войник, обвинен в опит за военен преврат. Ганайският преподавател е следстван десет месеца, накрая осъден, след което освободен. Преживяванията си в затвора разказва в „Къща край морето“. Оттогава се заема сериозно с политическа позиция и загърбва художествената литература. През 90-те години е назначен за представител на Гана в ООН.[1]
На 21 септември 2013 г. Авунор е сред убитите при нападението на търговския център Уестгейт в Найроби.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Rediscovery and Other Poems“ (1964; „Преоткриване“, стихосбирка)
- „Night of My Blood“ (1971; „Нощта на кръвта ми“, стихосбирка)
- „This Earth, My Brother“ (1971; „Тази земя, братко мой“, роман)
- „Ride Me, Memory“ (1973; „Носете ме, спомени“, стихосбирка)
- „The House By the Sea“ (1978; „Къщата край морето“, стихосбирка)
- „Comes the Voyager at Last“ (1992; „Най-после пътникът пристига“)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в А // „Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго“. Първо издание. София, Изток-Запад. Златорог, 2004. ISBN 954-321-053-5. с. 7-8.
- ↑ „Жертвите на атаката в Найроби са вече 68, терористите държат още заложници“ // btvnovinite.bg. Би Ти Ви, 22 септември 2013. Посетен на 31 октомври 2020.
|
