Кофчаз
| Кофчаз Kofçaz |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Вилает: | Лозенград |
| Население: | 4 166 (2000) |
| Надм. височина: | 445 m |
| Геогр. положение: | 41° 55' 41" сев. ш. 27° 9' 39" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | (+90) |
| Уебсайт: | |
Кофчаз или Кофчас (срещат се и формите Ковчаз и Ковчас, на турски: Kofçaz) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във Вилает Лозенград (Къркларели) и единствена община в нея.
Съдържание |
География [редактиране]
Градът се намира в западното подножие на Странджа, на 26 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.
История [редактиране]
В 19 век Кофчаз е българско село, център на нахия в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кофча (Couftcha) има 220 домакинства и 1 250 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 50 български семейства или 227 души.[2]
В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:
| „ | Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската влат от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[3] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ковчаз са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Кофчаз се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Изселници от Кофчаз образуват редица села в свободната част на Странджа като Росеново и др.
Личности [редактиране]
- Родени в Ковчаз
Бойчо Дражев Костадинов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[5]
Костадин Георгиев (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[6]
Стойко Кючуков (1855 - ?), български революционер
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
- ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.852.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.