Кофчаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кофчаз
Kofçaz
Турция
Red pog.png
Кофчаз
Мармара
Red pog.png
Кофчаз
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 445 m
Население (2000) 4 166 души

Кофчаз или Кофчас (срещат се и формите Ковчаз и Ковчас, на турски: Kofçaz) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във Вилает Лозенград (Къркларели) и единствена община в нея.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира в западното подножие на Странджа, на 26 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.

История[редактиране | edit source]

В 19 век Кофчаз е българско село, център на нахия в Кърклисийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кофча (Couftcha) има 220 домакинства и 1 250 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 50 български семейства или 227 души.[2]

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ковчаз са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Кофчаз се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Изселници от Кофчаз образуват редица села в свободната част на Странджа като Росеново и др.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Ковчаз
  • България Бойчо Дражев Костадинов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[5]
  • България Костадин Георгиев (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал[6]
  • България Стойко Кючуков (1855 - ?), български революционер
  • България Станко Стоянов Кешишев - Кукурданския цар (1874 - ?), четник при Лазар Маджаров през 1903 година[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 34-35.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.297.
  3. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.852.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.158.
  7. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.57