Кочана
| Кочана Περαία | |
| — село — | |
  Кочана  Кочана  Кочана | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Островска котловина |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 309 души (2021 г.) |
Кочана (на гръцки: Περαία, Переа, до 1927 година Κότσανα, Коцана[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 km западно от град Воден (Едеса) и на около 8 km южно от Острово (Арниса), на 640 m надморска височина на източния бряг на Островското езеро.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кочено като българско село.[3]
В началото на XX век Кочана е турско конярско село в Кайлярска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кочане (Коченъ) живеят 1500 турци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочен (Кочане) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 200 къщи.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кочани има 350 къщи турци.[6] Турското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 136 бежански семейства и 588 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Переа.[2]
Жителите на селото постепенно се изселват в Кайляри. В селото се произвежда главно жито, тютюн и леща, като са развити частично и лозарството и скотовъдството.[2]
В селото има етнографски музей.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[9][10] | Καραγάτς | Фтелия | Φτελιά[11] | местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[9] |
| Папа дере[9] | Παπά Τερέ | Лофос ту Папа | Λόφος του Παπά[11] | местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[9] |
| Белова[9] | Μπέλοβα | Аспри | Άσπρη[11] | река в Каракамен на И от Кочана, под едноименния връх[9] |
| Кара Бурну[9][12] | Καρά Μπουρνοϋ | Маври Врахи | Μαύροι Βράχοι[11] | нос в Островското езеро на С от Кочана (758)[9] |
| Реки Пей[9] | Ρεκί Πέϊ | Дросеро | Δροσερό[11] | местност на СИ от Кочана[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1409[2] | 1404[2] | 986[2] | 713[2] | 628[2] | 582[2] | 500[2] | 461[2] | 399[2] | 352 | 381 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
| ||||||||||||||||||||||||
