Кочериново
 |
|
 Изглед към центъра на града |
|
 Кочериново
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 406 (ГРАО, 2010-12-15)* 2 362 (НСИ) |
| Землище | 18,515 km² |
| Надм. височина | 392 m |
| Пощ. код | 2640 |
| Тел. код | 07053 |
| МПС код | КН (Кн) |
| ЕКАТТЕ | 39116 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община - кмет |
Кочериново Иван Минков (ГЕРБ) |
Кочериново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.
Съдържание |
География [редактиране]
Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79, в близост на пътя за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки - Рилска, която се влива в Струма. Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.
Култура [редактиране]
Основното вероизповедание е християнското православие.
Икономика [редактиране]
В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки "Никола Вапцаров" (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. В момента има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.
Обществени институции [редактиране]
Забележителности [редактиране]
- Паметник на загиналите воини във войните през 1912-1913 г, и 1915-1918 г.
- Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк - П1 рота в Руско-турската война (1877-1878 г.)
- Паметник на загиналите воини във Втората световна война
Редовни събития [редактиране]
На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.
Личности [редактиране]
Иван Димитров (1849 - 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[1]- Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, І клас, Струмишка чета, 3 рога на 14 воденска дружина[2]
- Таско Стоилков (1880 - ?), войвода на ВМОРО
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.195.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
|
|||||
|
|||||||||||
