Кочериново
| Кочериново | |
 | |
 Изглед към центъра на града | |
  Кочериново  Кочериново  Кочериново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2104 души[1] (15 март 2024 г.) 114 души/km² |
| Землище | 18,515 km² |
| Надм. височина | 392 m |
| Пощ. код | 2640 |
| Тел. код | 07053 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 39116 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Кочериново Станислав Горов (КОЙ; 2023) |
| Кочериново в Общомедия | |
Кочерѝново е град в Западна България. Той се намира в Област Кюстендил, в близост до град Благоевград. Градът е административен център на община Кочериново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Град Кочериново се намира на 90 км южно от София, на 2 км източно от европейски път E79.През града минава пътят за Рилския манастир. Наблизо минават 2 реки – Рилска, която се влива в Струма.
Въпреки че е само на 8 км северно от Благоевград, градчето принадлежи административно към област Кюстендил.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Основното вероизповедание е християнското православие. Основната черква в града, посветена на Рождество Богородично, е построена през 1863 година[2].
Другият храм в града е посветен на Свети Йоан Рилски Чудотворец[3].
През 2008 година е построен параклис в чест на Света Петка Епиватска (Българска). Храмът е осветен от Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит[4].
Кочериново е част от Дупнишка духовна околия на Софийска епархия на Българската православна църква.[3]
-
Църквата на града -
Храм „Рождество Богородично“
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В близкото минало местното население се препитава главно с тютюнопроизводство. Тогава голяма част от населението работи в завода за хартия и опаковки „Никола Вапцаров“ (бившата Балабанова фабрика) в Бараково, който след реституцията вече не функционира. Има работещ шивашки цех, сладкарски цех и фабрика за брикети.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на загиналите воини във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
- Паметник на загиналите руски воини от 124 Воронежки полк – П1 рота в Руско-турската война (1877 – 1878 г.)
- Паметник на загиналите воини във Втората световна война
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 21 септември ежегодно се провежда събор на града.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кочериново
Георги Салтамарков (1899 – 1972), изследовател на рентгенови лъчи[5]- Иван Димитров (1849 – 1924), български зограф, революционер и политик, учи иконопис в Банско, работи из Горноджумайско и Радомирско, участва в Априлското въстание, кмет на Кочериново и народен представител през 1900 година[6]
- Костадин Андонов, македоно-одрински опълченец, 18 (19)-годишен, касапин, I клас, Струмишка чета, 3 рота на 14 воденска дружина[7]
- Таско Стоилков (1880 – ?), войвода на ВМОРО
- Свързани с Кочериново
- Никола Вапцаров (1909 - 1942), поет. След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селото като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Кочериново – градът на щъркелите Архив на оригинала от 2012-04-11 в Wayback Machine.
- Официален сайт на Община Кочериново
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Община Кочериново. Историческо и културно наследство в Община Кочериново // История на селищата в община Кочериново. 2011-05-09. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ а б Софийска света митрополия. Храмове и духовници в Дупнишка духовна околия // 2015-02-19. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Спирова, Полина. Нов параклис ще бъде осветен в с. Кочериново // Двери.БГ. 2008-12-13. Посетен на 2024-01-09.
- ↑ Saltamarkoff, Georgi. Zur Frage der Röntgenreiztherapie. Giessen, 1925.
- ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 195.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
| |||||
| ||||||||
