Крайни точки на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на крайните точки на Република България, точките, разположени на север, на юг, на изток, на запад, над или под всяка друга точка от територията на страната.

Географска ширина и дължина[редактиране | редактиране на кода]

Местоположението на най-западната точка на България е относително трудно за измерване, тъй като границата със Сърбия достига до приблизително еднаква географска дължина в два отдалечени участъка от границата. Дълго време за най-западна точка е сочена седловина край връх Китка (42°18′39.84″ с. ш. 22°21′36.84″ и. д. / 42.311068° с. ш. 22.360235° и. д.), област Кюстендил.[1][2] След по-прецизни измервания, през 2014 година Националният статистически институт приема за най-западна точка седловина край връх Връшка чука (43°48′34.12″ с. ш. 22°21′25.64″ и. д. / 43.80948° с. ш. 22.357125° и. д.), област Видин.[3]

Надморска височина[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. БАН, „География на България: Физическа и социално – икономическа география“. ФорКом, С., 2002
  2. Пенин, Румен, „Природна география на България“. Булвест 2000, С. 2007
  3. Сарафов, А. и др. Две най-западни точки на България? // drive.google.com. drive.google.com, 2015. Посетен на 18 ноември 2015.
  4. Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала? // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN – 6628 1312 – 6628, 2007. Архивиран от оригинала на 2010-03-06. Посетен на 30 януари 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Крайни географски точки на България
   най-северна точка: устието на река Тимок

   най-западна точка: южно от връх Връшка чука       най-източна точка: нос Шабла   
най-южна точка: връх Вейката