Крайъгълен камък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Камъкът в основата

Понятието Камъкът в основата или Крайъгълен камък (метафорично, че е "край (на) всички ъгли - ер голям) има две основни значения - буквално и метафорично, първото в религиозен и по-специално монотеистичен контекст (sitz im Leben), а второто като фундамент във всяко едно начинание, т.е. основополагаща идея на дадена идеология - фундамент.

Значение в религията и по-специално в монотеизма[редактиране | edit source]

Камъкът в основата[1] или крайъгълния камък (на иврит: אבן השתייהевен а-штия от/на персийски: صخره مقدسкуббат ас-сахра - понеже юдаизмът като система от религиозни вярвания призхожда от времето на Ахеменидите - виж Ездра и Голяма асамблея) е на Храмовия хълм и над който се е намирало вътрешното светилище на Йерусалимския храм - Светая Светих, в което никой е нямал право да стъпва освен Първосвещеникът веднъж годишно на Йом Кипур за да предаде волята на Господа (Йехова) на юдеите, от времето на зугота - евреите. Смята се, че крайъгълният камък е в основата на Вселената, тъй като именно с него Господ започва Сътворението на света след мисиите на Ездра и Неемия в "Обетованата земя", а посредством монотеистичния юдаизъм и в християнството и последвалия го ислям. По тази причина и до днес Йерусалим е свят град за три религии - юдаизъм, християнство и ислям - виж и ръкописи от Мъртво море.

През 21 век, камъкът в основата се намира в рамките на мюсюлманския монумент (не джамия) Купола на Скалата, в средата на който е именно крайъгълният камък - голяма скала с височина 1,25-2 м., дължина 17.7 м. и ширина 13,5 м. Този камък под куполът се смята за свещен в исляма и е ограден с позлатена решетка, така че да не се докосва светотатствено.

Тази ислямска концепция обаче противоречи на юдейската, или поне на това което се знае за крайъгълният камък от еврейските източници. Според Мишната, крайъгълният камък се е издигал над нивото на земята само три пръста, а сега скалата достига до два метра на места, а освен това днешният крайъгълен камък е изключително равен на повърхността си, което противоречи на еврейската традиция по Мишната (повторението по масората или както казва поговорката "повторението е майка на знанието"), която предава, че Първосвещеникът не могъл да поставя на камъкът в основата кадилницата си на Йом Кипур, понеже видимата повърхност на крайъгълният камък била изключително неравна, т.е. метафорично и във философски смисъл всяка една оснополагаща идея има свое начало и край във времето, т.е. всичко земно е тленно и не е вечно, т.е. оттук произлиза и основния философски спор по екзегезата между материалистите и идеалистите - кое е първичното - материята или идеята (духа).

Днес около крайъгълния камък регулярно избухват стълкновения, вземайки и човешки жертви понеже периодично излизат съобщения в медиите за плановете на израелското правителство да строи на мястото на камъкът в основата т.нар. Трети храм. Независимо какви са намеренията които стоят зад това начинание (идеологически, религиозни или археологически /с цел да се види какво е имало под Светая Светих/) със сигурност нещо подобно би довело да всеобщ джихад срещу еврейската държава, САЩ (Големият Сатана според Аятолах Хомейни) и техните "съюзници".

Първият който проникнал в Светая Светих (освен Първосвещениците на Йом Кипур) бил Помпей Велики през 63 г. пр.н.е., след което излизайки навън заявил на всеослушание, че на евреите религията им е фалшива и реквизирал съкровището от Йерусаламския храм (подобно на Марк Лициний Крас) за да продължи войната на Първият триумвират на Рим срещу Партите (разбира се по-късно Цезар заявил Alea iacta est, а Помпей бил убит от египетските сили за сигурност на Клеопатра, съставени по това време предимно от евреи - виж и Александрийски погром).

В началото на своя понтифакт Бенедикт XVI стана първият римски първосвещеник посетил Куполът над скалата, изразявайки по този начин християнското разбиране за края на религиозното противопоставяне и конфронтация между запада и изтока точно 20 години след падането на Берлинската стена, вследствие на което Портата на света е отново свободна за преминаване.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Талмуд, Йом 54б; ср. Таргум Йонатан към Исак. 18:30

Външни препратки[редактиране | edit source]