Край на света
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
Краят на света е разпространен фразеологизъм за означение на предполагаемо научно или въображаемо прекратяване (почти винаги внезапно) съществуването на човека, цивилизацията, земята, вселената.
За настъпването на края на света има много теории и прогнози още от древността - повечето от тях напълно абсурдни.
Сред тях е имало и такива които са смятани за "научно обосновани".
Съдържание |
Края на древния свят [редактиране]
Хърбърт Уелс в неговата "Кратка история на света" твърди, че 6 век пр.н.е. е най-важният в човешката история, понеже се случили няколко събития от изключително значение за съдбата на човечеството, а именно Вавилон бил превзет от войските на Кир Велики и по-този начин изчезнала постепенно от света столицата на древността, като малко преди това лидийския цар Крез въвел в обръщение таланта.
На 26 март 1898 г. Роберт Колдевей започнал разкопки в източната част на вавилонската цитадела "Каср", като само за няколко години разкрил и доказал съществуването на най-спорното от седемте чудеса на света - висящите градини на Семирамида. Отделно от това, германският археолог, разкрил съществуването на новия възстановен от Халдеите Вавилон - най-голямото градско укрепление съществувало някога в света за времето си. По-този начин Колдовей окончателно демитологизирал Библията, и в частност Стария завет, като една пречупена през политиката, правото и религията история на древния свят в земите от т.нар. плодороден полумесец. Пророк Даниил свидетелства за Навуходоносор II като за "цар на царете" (виж и шахиншах) и "златна глава". Нововъзстановения от Набопаласар град с предходна 13-вековна древна история достигнал най-голямото си величие и мощ при царуването на законодателя Хамурапи. Историческите данни предават, че в новия Вавилон били възстановени храмът на Емах, на Езагила, на Нинурта и на по-старата Ищар в Меркес. Навуходоносор освен това подновил стените на канала Арахту, построил първия каменен мост над Ефрат, канала Либил-хагида, т.нар. южна крепост, където разположил своя царски дворец, украсявайки портата на Ищар с пъстроцветни глазирани релефи на животни. Три находки обаче накарали света в началото на 20 век да занемее от удивление - една улица на процесиите (най-разкошната в древността, по която минавала процесиите на Мардук), висящите градини на Семирамида и разбира се Вавилонската кула.
Тукулти-Нинурта, Саргон, Синахериб и Ашурбанипал превзели предходния Вавилон и разрушили светилището на Мардук - зикуратът Етеменанки (основният камък на небето и земята), Вавилонската кула, обаче Набопаласар и Навуходоносор я възстановили наново по времето на Нововавилонското царство. Според Херодот, кулата се извисявала на огромни тераси, и представлявала осем (реално седем) една върху друга изградени кули, които постепенно се смалявали нагоре, а на последната, най-малката се издигал храмът. Вавилонската кула била широка в основата си 90 m, колкото била и височината ѝ.[1]
Кир Велики бил първият завоевател на Вавилон, т.е. на световната столица, а символично и на управлението на света, който завладял през 539 г. пр.н.е. този главен и централен за древния свят град и не разрушил Вавилонската кула, а и в знак на приемственост и уважение към културата и цивилизацията на древните народи издал един правен акт с огромно значение в историята на правото - отразен върху т.нар. цилиндър на Кир. Нещо повече, Кир даже си построил гробница под формата на миниатюрен зикурат по подобие на този на Вавилонската кула, подчертавайки тленността и преходността на човешката суета и вечността на сътвореното от Демиурга. По-този начин Кир Велики преполовил на две общо 5-те хиляди съзнателна дейност и човешка история от създаването на първите цивилизации в историята (около 3000 г. пр.н.е.).
През 6 век пр.н.е. възникнали, оформили се и се разпространили и първите световни религии, обясняващи и даващи всемирен светоглед и съответно и всеобща есхатология - зороастризъм и будизъм.
От 6 век пр.н.е. насетне историята на света (евразийската, не и американската на индианците) преминала в руслото на античността, която през призмата на средновековието и посредством ренесанса, предопределила и съвременността.
Края на стария предхристиянски свят [редактиране]
През новата ера възникнали и повечето от оцелелите през историята до 21 век религиозни есхатологически конструкти, най-вече християнски (които посредством юдаизма преминали на запад от Вавилон и Персия), отразени най-вече в апокрифите - "Ходене на Богородица по мъките", "Божествена комедия", "Страшният съд" и т.н.
По времето на просвещението, и с началото на т.нар. революционни промени в света се оформили трите водещи съвременни политически конструкти и идеологии - консерватизъм, либерализъм и социализъм, като последните две претендирали за едно ново начало на историята, съответно от т.нар. Велика френска революция и успеха на световната пролетарска революция, а в случай на неуспех идеолозите им пропагандирали Апокалипсис, всявайки страх сред последвалите ги на дело.
Около 1700г.сл.Хр. сър Исак Нютон, забележителният учен, математик и астроном, но и добър изследовател на Библията, направил предположение, че края на света ще бъде през 2060г. Това той сторил, като счел, че периодите упоменати в книгата на пророк Даниил са кодирани и стигнал до следното уравнение: {[7х360+(1335-1260)]-536}+1=2060г., където приема, че цялото налично време в книгата Даниил е 2595г. Като начална точка той приел годината на излизането на юдеите от Вавилонски плен (536г.пр.Хр.) и пресметнал, че 2595г., (започвайки от 536г.пр.Хр.) ще доведат до 2059г.сл.Хр. Накрая прибавил 1-на година, поради факта, че няма нулева година. Така известният учен записал на страниците на своя дневник като година на изпълнението на Апокалипсиса - 2060г.сл.Хр.
И през 21 век продължава "прогнозирането" за края на съвременния свят [1], който след откриването на Америка по време на Великите географски открития става глобален и всеобщ за цялото човечество. От 9 август 1483 г. до днес резиденцията (зикуратът) на божия наместник на земята за водещата световна религия е Сикстинската капела, а летоброенето се извършва по Грегорианския календар.
Източници [редактиране]
- ↑ Курт, Вилхелм. Богове, гробници и учени, Етеменанки-Вавилонската кула, стр. 309-322. Български художник, 1988.
