Кракорница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кракорница
Кракорница
— село —
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
41.7556° с. ш. 20.6936° и. д.
Кракорница
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1634 m
Население15 души (2002)
Пощенски код1256
Кракорница в Общомедия

Крако̀рница (на македонска литературна норма: Кракорница; на албански: Krakornica) е село в Северна Македония, в Община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Кракорница

Църквата в Кракорница „Свети Архангел Михаил“ датира от XV век и е възобновена в средата на XX век и повторно в 1997 – 1998 година. В близост до селото има и манастир без конаци и църковна администрация „Свети Харалампий“, който е изграден на скали, от които тече смятана за лековита вода.

В XIX век Кракорница е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кракорница (Cracornitza) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 85 албанци мюсюлмани и 120 албанци православни.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Крекорница има 180 жители арнаути християни и 180 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кракорница е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 57 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Крекорница има 35 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кракорница има 210 албанци и в селото работи българско училище.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кракорница има 64 албански патриаршистки къщи.[6]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кракорница като албанско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 15
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кракорница
  • Лазар Силяни (Лазар Силянов, 1878 - ?), албански общественик и революционер
  • Тодор Томов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17