Крали Марко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крали Марко.

Марко Мърнявчевич
крал на Прилеп
Марко Мърнявчевич 

Портрет от Марковия манастир
Роден: 1335
Починал: 17 май 1395
Ровине, Влашко

Марко Мърнявчевич, известен като Крали Марко, Марко Кралевити, Марко Кралевич или Крале Марко (на сръбски: Марко Мрњавчевић или Краљевић Марко) е средновековен крал на Прилепско кралство, обхващащо голяма част от областта Македония, със столица Прилеп.

Биография[редактиране | edit source]

Марко е син на прилепския крал и деспот Вълкашин Мърнявчевич, който около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини. Освен това, царят нямал мъжки наследници. През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.

Марко Мърнявчевич наследява кралството, но ставайки васал на османския султан. Вероятно е да е участвал и в Косовската битка на страната на Мурад I, заедно с Константин Драгаш. Убит е в битката при Ровине, където се бие като васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария[1].

Епос[редактиране | edit source]

Въпреки, че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в народния епос на българи и сърби - виж и бугарщици. Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Република Македония.

Етническа принадлежност[редактиране | edit source]

През 19 век във връзка с провежданата от Княжество и Кралство Сърбия външна политика по Начертанието, в публичното пространство излиза на преден план въпросът за етническата принадлежност на "баш юнака сред юнаците" Крали Марко. Въпросът е в голяма степен провокиран изкуствено в контекста на провежданата сръбска външна политика, не криеща аспирациите си към Македония, където е властвал Марко.

Хипотезата за сръбската етническа принадлежност на Крали Марко се базира единствено на съчинението на Мавро Орбини от края на 16 век "Царството на славяните". За противното, за местния български произход на краля на Прилеп свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, сред които Константин Михайлович, Иван Музаки, Сфранцес, Теодор Кантакузин, Йосиф бен Йошуа, Филип Лоренц и други, които го сочат недвусмислено като "български княз".[2]

Редица по-късни изследователи на периода на османското завоевание на Балканския полуостров, сред които Адам Кърчевич, Василе Петрович, Иларион Руварац, Владимир Чорович също споделят или подържат становището, че Крали Марко е "родом българин" и отбелязването на Обрини, че е родeн в Ливно е умишлена неточност, за да възбуди херцеговинци в борба срещу османците по него време. [3]

Литература[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения в 2 тома. Съставител и редактор Б. Ст. Ангелов, София, 1982.
  2. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35-38. ДП "Никола Калпъкчиев", Благоевград.
  3. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35-38. ДП "Никола Калпъкчиев", Благоевград.
Вълкашин Мърнявчевич крал на Прилепско кралство (1371 – 1395)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.