Кралски дворец в Казерта

Кралски дворец в Казерта 18th-Century Royal Palace at Caserta with the Park, the Aqueduct of Vanvitelli, and the San Leucio Complex*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
Държава	Италия
Тип	Културно
Критерии	i, ii, iii, iv
Справка	549 на английски на френски на руски на арабски на китайски на испански
Регион**	Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване	1997  (21ва сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Кралският дворец в Казерта (на италиански: Reggia di Caserta) e някогашна резиденция на неаполитанските крале, която се намира в Казерта, Италия. С оглед броя на стаите (1200) той е най-големият дворец, построен през 18 век в Европа. През 1997 г. е вписан в световното наследство на ЮНЕСКО, като номинацията е обоснована с "лебедова песен на бароковото изкуство, на която са присъщи всички характеристики, нужни да се създаде илюзия за многомерно пространство".

История

Строителството започва през 1752 г. за Карлос VII Неаполски, който работи заедно с холадския архитект Луиджи Ванвители. Когато Карлос вижда впечатляващите мащаби на двореца, той изпитва желание да изтръгне сърцето си. Седем години по-късно обаче абдикира в посока Испания и не пренощува нито нощ в двореца. Строителството е довършено за третия му син и наследник Фердинанд IV Неаполски.

Политическият и соцален модел за Замъка е Версайският дворец. Въпреки неговото разположение и разноликост по същия начин е събирал и грижил за кралския двор в една масивна постройка, като социалната структура на малкия град се е противопоставяла на бароковия изглед, строго подчинен на природата. Кралският дворец в Мадрид, където Карлос израства, е проектиран от Филипо Ювара за бащата на Карлос, Филип V Испански и дворецът в Шарлотенбург служат за модели. Просторният осмоъгълен вестибюл излежда е вдъхновен от базиликата Санта Мария дела Салюте във Венеция, а параклисът най-често е сравняван с изработения от Робер де Коте във Версай.

Необходимостта от издигането на постройката не е толкова естетическа, а цели защита при евентуална морска атака, каквато дворецът в Неапол не е осигурявал. Строителството продължава до 1780 г. и е довършено от сина на Вавители Карло. Заобикалящият ландшафт е коренно променен, като за целта самият град е изместен с 10 км, за да се осигури работна ръка в близост до двореца. Проектът за 20-километрова паркова алея обаче не се осъществява.