Крани
| Крани | |
|---|---|
 Крани
Крани на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Ресен |
| Географска област: | Долна Преспа |
| Население: | 416 (2002) |
| Надморска височина: | 1 130 m |
| Геогр. положение: | 40° 56' 21" сев. ш. 21° 6' 30" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | ВТ |
Крани (на македонска литературна норма: Крани) е село в Община Ресен, Република Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Песпанското езеро, в подножието на планината Баба.
История [редактиране]
В 15 век в Карахани, Преспа са отбелязани поименно 117 глави на домакинства.[1]
В 19 век Крани е смесено село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, са посочени две села Ерани (Erani) с 30 домакинства и 86 жители българи и Крайно (Kraino) с 38 домакинства и 92 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крани има 180 жители българи християни, 200 арнаути мохамедани и 130 цигани.[3]
В началото на 20 век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Краани има 256 българи екзархисти и 342 албанци и работи българско училище.[4]
По време на Илинденското въстание 13 души от селото се включват във въстаническите чети. От тях загиват Ламби Насторов и Найдо Трайков[5].
Крани днес [редактиране]
Според преброяването от 2002 година селото има 416 жители, от които 103 македонци, 305 албанци, 1 сърбин и 7 други.[6]
Личности [редактиране]
- Родени в Крани
Али Алиу (р.1934), албански македонски писател и литературен критик, академик
Външни връзки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Ресен |  |
|
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
