Красен (Област Русе)

За другото българско село вижте Красен (Област Добрич).

---

Красен
Красен
43° с. ш. 25° и. д.43.733° с. ш. 25.983° и. д. 43.733, 25.983
Общи данни
Население	658 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	30,858 km²
Надм. височина	103 m
Пощ. код	7075
Тел. код	08152
МПС код	Р (Р)
ЕКАТТЕ	39520
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    - кмет	Иваново Георги Миланов (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Красен Йорданка Чурова (ГЕРБ)

Красен е село в Северна България. То се намира в община Иваново, Област Русе.

География

Село Красен се намира на 16 км южно от гр. Русе. Близки села от изток Щръклево, на запад Божичен и на северозапад Басарбово. В селото има много забележителности, които могат да се видят. Красен е разположен в центъра на националния природен парк Русенски Лом.

История

Село Красен има богата история. Има следи от човешка дейност далеч назад - още от античността. В началото си селото е възникнало на югозапад от сегашното селище и с течение на годините постепенно се е премествало, докато достигне настоящото си местоположение.

Селището датира още от античността, когато е било населено от траките. Има няколко известни тракийски жертвеника вдълбани в скалите. По-късно селището е било под контрола на Византия. Бурно развитие и разцвет търпи по време на Второто Българско Царство. Развива се християнството, изграждат се скални църкви, голям ресурс за което отпуска цар Иван Александър.

През земите на Красен е преминавал пътя от Търново, през Червен към Дунава. В скалите около селото съществуват останки от характерните за Поломието скални църкви.

За името на селото съществуват множество легенди. Най-близо до истината е историята за съществуването на човек наричан Дяда Красан, който е управлявал селището в зората на неговото създаване.

Религии

Жителите в с. Красен изповядват само една религия - Християнството. Има църква в близост до Основното училище „Св. Климент Охридски“. Църквата е била създадена от около 100 год.

Забележителности

Село Красен е из­вес­т­но с ка­мен­ни­те си кариери. Варовикът е из­пол­з­ван от ве­ко­ве ка­то стро­ите­лен материал. Много сгра­ди в гра­до­ве­те са об­ли­цо­ва­ни с ка­мен­ни пло­чи, из­ря­за­ни от ска­ли­те край селото. В из­кус­т­ве­ни­те га­ле­рии по-къс­но за­поч­ва про­из­вод­с­т­во­то на кул­ти­ви­ра­ни гъ­би и е пос­т­ро­ен гъ­бо­за­вод за тях­на­та преработка.

В се­ло­то се на­ми­ра ед­на от най-ста­ри­те цър­к­ви сред се­ла­та от Поломието, пос­т­ро­ена ве­ро­ят­но през 17 век, ко­ято е вко­па­на в земята. Тя и днес се из­пол­з­ва за богослужения. През 1942 г. до нея е пос­т­ро­ена но­ва църква, ко­ято през 1968 г. се саморазрушава.

== Редовни събития == традиционен събор - първата събота инеделя от месец септемри.празник на гъбата послидната събота инеделя от месец май