Красимир Каракачанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Красимир Каракачанов
български политик
Роден: 29 март 1965 г. (1965-03-29) (49 г.)
Русе, България
Народен представител в:

XXXVIII НС   XL НС   

Красимир Дончев Каракачанов е български историк и политик. Народен представител е в 38 и 40 Народно събрание. Председател е на ПП „ВМРО – Българско национално движение“ (ВМРО – БНД). Бил е агент на Шесто управление на Държавна сигурност по линия на „промакедонския национализъм”.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 година в град Русе. През 1990 година завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история. Женен е, с едно дете. Дядо му е участник в Народния съд.[2]

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Красимир Каракачанов е Народен представител в 38-то Народно събрание с листата на ОДС. През този период е член на Комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 той напуска коалицията ОДС. ВМРО - Българско национално движение, заедно с движение "Гергьовден" участва на изборите, но не успява да влезе в парламента.

През пролетта на 2005 г. ВМРО влиза в предизборна коалиция, наречена Български народен съюз (БНС), заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски, която влиза в парламента с 13 депутата, между които и Красимир Каракачанов.

В края на май 2006 г., Красимир Каракачанов е обявен от вътрешния министър Румен Петков за бивш агент на Държавна сигурност. Обявлението е в отговор на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Според изнесената информация Каракачанов е регистриран като агент от Шесто управление на ДС през 1989 г. с псевдоним „Иван“, ползван е по изготвяне на анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал сведения за български граждани. Съдържанието на документите не е изнесено, тъй като те съдържали класифицирана информация. След разкритието Каракачанов заявява, че той е бил причислен към Трети отдел, който се е занимавал с Македонския въпрос и че и сега може да се подпише под становищата, които е писал тогава[3].

Кандидат за президент (2011)[редактиране | edit source]

По повод президентските избори в България през 2011 година, през юли 2011 организационният съвет на ВМРО - БНД издига Красимир Каракачанов за кандидат-президент[4][5]. ЦИК регистрира предизборната двойка на 17 август, като е предоставен списък, съдържащ три имена, ЕГН и саморъчен подпис на заявени 18 464 избиратели, подкрепящи регистрацията[6]. На 20 септември става ясно, че кандидатите на ВМРО ще участват с бюлетина № 17[7].

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври Каракачанов печели 0,99% от всички подадени гласове.[8].

Програма[редактиране | edit source]

Сочени приоритети са:[9]

  • Президентът да е говорител на обществото и да отстоява българските национални интереси.
  • демографската политика да бъде основен национален приоритет
  • намаляване на броя на децата, непосещаващи училище. Съответствие между съдържанието и качеството на образованието и нуждите на икономиката и обществото.
  • одържавяване на приватизираните от монополистите дружества
  • по-многобройна и боеспособна армия
  • увеличаване правомощията на президента
  • против таваните на пенсиите, равен старт на държавната здравна каса и частните здравноосигурителни дружества. „Социалната ситема няма как вечно да издържа маргинализираните цигански общности“
  • президентът да бъде омбудсман
  • президентът да отстоява правата на всички българи по света, а не само на българските граждани
  • президентът да може да свиква референдуми
  • равнопоставеност на жените и започване на дискусия за домашното насилие в страната, амнистия на задълженията на майките към НОИ
  • протекции за българския бизнес
  • външната политика на България да отразява българския национален интерес „без притеснения от членството ни в НАТО и ЕС“. В отношенията със съседните държави основен критерий да бъдат правата на българските общности там.

Извън страната[редактиране | edit source]

На 10 октомври град Щип (Република Македония) осъмва с рекламни материали на Красимир Каракачанов. Картичките са разпространени в пощенски кутии и входове на блокове. Град в който живеят немалко хора с изявено българско самосъзнание, и жители с българско гражданство. В същото време видеоклип, който напомня за българския произход на населението в Р Македония, се разпространява от дни в интернет пространството. Появата на предизборните материали предзивика интерес от страна на няколко македонски медии, сред които основните телевизии - „Сител“, „Телма“ и „Алфа“[10]. Местната полиция премахва листовките и обявява, че издирва разпространителя, тъй като според закона в Република Македония деянието е определено като престъпление[11]. От своя страна Каракачанов пише до македонските медии: „Обръщам се към вас с поредна молба да не търсите повече разделение между хората в България и Република Македония. Всяка проява на близост между България и Македония днес е надежда за нормализация и за възстановяване на историческата справедливост“. В писмото Каракачанов пояснява, че появата на рекламни материали за българските избори в македонските градове е логична, защото в Република Македония живеят много хора с българско самосъзнание и гражданство, а и самият град Щип е емблематичен за българската история[12].

Резултати от изборите[редактиране | edit source]

На първия тур от изборите, проведен на 23 октомври, Каракачанов печели 33 236 гласа, или 0.99 % от всички подадени гласове[13].

Най-голям дял Каракачанов има в общините: Златарица - 12.80 %, Чепеларе - 6.53 %, Суворово - 5.85 %, Копривщица - 4.97 %, Банско - 4.36 %, Балчик - 4.04 %, Искър - 3.75 %, Пещера - 3.70 %, Сандански - 3.63 %, Пордим - 3.07 %; което се дължи на подкрепата към ВМРО и на местните избори.

В чужбина Каракачанов получава 291 гласа, или 0.60 % от гласовете. От тях 80 са от Македония[14][15]. По-голяма подкрепа получава от: Албания - 10.00 %, Австралия - 8.33 %, Китай - 4.00 %.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източник[редактиране | edit source]

  1. Досиетата на кандидат-президентите: Красимир Каракачанов, от desebg.com с автор Христо Христов, 20 Октомври 2011
  2. Дедовите червенотиквеничета от Webcafe.bg с автор Eмилия Милчева.
  3. http://dnes.dir.bg/2006/05/31/news235246.html
  4. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=743236
  5. Красимир Каракачанов е кандидат - президентът на ВМРО, novini.bg, 5 юли 2011
  6. http://www.cik.bg/?resh=585
  7. http://www.infomreja.bg/news.php?id=2001
  8. http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html
  9. стр. 8 от в-к „България“ (Издание на ВМРО), брой 8, септември - октомври 2011 г. [1]
  10. http://izbori-2011-bg.com/2011/10/09/makedonskite-medii-skandal-ve-reklama-na-karakatchanov-v-shtip/
  11. http://balkani.actualno.com/news_363430.html
  12. http://dartsnews.bg/News/10493
  13. Гласове за избиране на президент и вицепрезидент. // Централна избирателна комисия. Посетен на 09 януари 2012.
  14. [http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700062.html ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000062 Държава Македония Град Битоля]. // Централна избирателна комисия. Посетен на 09.01.2012.
  15. [http://results.cik.bg/tur1/protokoli_p/2900/2700061.html ПРОТОКОЛ-ГРАМА (за гласуване извън страната) на секционната избирателна комисия за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23 октомври 2011 г. от СИК № 290000061 Държава Македония Град Скопие]. // Централна избирателна комисия. Посетен на 09.01.2012.