Красимир Стойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Красимир Стойчев
български предприемач
Роден

Красимир Стойчев e български предприемач, издател-основател на в. „Стандарт[1], продаден по-късно на руския бизнесмен Майкъл Чорни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Красимир Стойчев е роден в София на 4 октомври 1955 г. Завършва английска гимназия а по-късно бива вербуван от службите през 1984 г. и работи като агент „Танев“ към Второ главно управление на Държавна сигурност, „И“ (икономика) управление IV-I-I. Това управление се занимава с икономическо контраразузнаване, с цел да контролира престъпленията в държавните предприятия.[2] [3] [4]

Той е първият собственик на цифров мобилен оператор в България - „Мобилтел“, като взима лиценз за него през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити и го получава за 40 000 долара без търг. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, а през 1997 г. и на Майкъл Чорни. Стойчев е един от основателите на Г-13 - първата организация на български бизнесмени, в която влизат Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев. Името му е забъркано в скандални сделки, а баща му е убит пред къщата му във Виена, което се обяснява от някои коментатори с контактите му с руския бизнес.

Любител е на рока и често може да бъде чут по партита и пианобарове в София да изпълнява лично парчета на Дийп Пърпъл.

От 2007 г. Стойчев се отдава на WiMAX технологията в компанията си Макс телеком.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Асен Асенов, Галя Тодорова, „Кредиторите пак притиснаха Красимир Стойчев“, capital.bg, 23 септември 1996.
  2. Решение на Комисията по досиетата от 17 април 2013 г. Длъжници към банка „БАЛКАНБАНК“.
  3. Йово Николов, „Около 20 на сто от кредитните милионери от фалиралата „Балканбанк“ са сътрудници на ДС Красимир Стойчев е бил агент „Танев“ за Четвърто икономическо управление на Второ главно“, capital.bg, 17 април 2013.
  4. Христо Христов, „Досиетата на кредитните милионери. Част 1: Красимир Стойчев“, desebg.com, 2 май 2013.
  5. Паулина Михайлова, „Краси Стойчев пак яха вълната“, capital.bg, 7 декември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]