Красин Химирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Красин Химирски
български дипломат и поет
Роден: 8 октомври 1938
Върбица, България

Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.

Биография[редактиране | edit source]

Семейство, образование[редактиране | edit source]

Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".

Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО, Москва през 1962 г. През 1974 г. защитава докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: доктор).

Дипломатическа кариера[редактиране | edit source]

Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963 г., където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:

В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.

Обществена дейност[редактиране | edit source]

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския ПЕН-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.

Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО[1] и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.

Творчество, преводи, лекции[редактиране | edit source]

Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански.

Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.

Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски. Сред превежданите от него автори са Дениз Левертов (американска поетеса от руско-английски произход), Джейсън Милър (американски поет), Ърскин Колдуел (американски поет), Виктория Холт (британска белетристка), Прамудиа Ананта Тур (индонезийски поет) и Утуй Татанг Сонтани (индонезийски поет).

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
  • „Вярвам“ (1980), стихосбирка
  • „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
  • „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
  • „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
  • „Марсианци“ (1996), стихосбирка
  • „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
  • „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
  • „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компактдиск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)

Преводач и съставител е на:

  • „Антология на новата индонезийска поезия“
  • „Чувашки поети от ХХ век“

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сайт на Асоциацията на завършилите МГИМО